Джеймс Паттерсон - Плажът

— Какво правиш? Какво правиш?

Писъците на нещастното момиче отекнаха в малката стая.

— Това беше страхотно . Можеш ли да го направиш пак? Готова ли си, Ким?

Приближи до всяка една от камерите, провери ъгъла през визьорите, после ги включи. Стаята се озари от ярка светлина.

Ким проследи с поглед сините ръкавици, които отмятаха бавно чаршафа от тялото й. В стаята беше студено, но цялата й кожа мигом се покри с капчици пот. Знаеше какво ще направи.

Смяташе да я изнасили.

— Не трябва да го правиш — прошепна момичето.

— Трябва .

От устните й се изтръгна скимтене, което прерасна в писък. Тя извърна лице и се втренчи в затворените прозорци. Чу как металната катарама от колана на безименния непознат се удари в пода. Нещастната жертва се разхлипа неудържимо, докато ръцете в латексови ръкавици се плъзгаха по гърдите й, сетне надолу към слабините. Когато той разтвори женствеността й с устни, мускулите й се стегнаха, опитвайки се да го спрат да проникне в нея.

Топлият му дъх погали лицето й, когато той заговори в ухото й:

— Просто ми съдействай, Ким. Съдействай ми. Съжалявам, но си върша работата, при това за много пари. Хората, които гледат, са ти големи почитатели. Опитай се да разбереш.

— Искам да умреш — изсъска тя. Ухапа китката му и потече кръв. Той я зашлеви силно по двете бузи, а рукналите сълзи опариха кожата й.

Искаше да припадне, но продължаваше да е в съзнание под тялото на русия непознат, чуваше го да пъшка и сумти, усещаше го — а това бе прекалено много. Опита се да блокира всичко, с изключение на шума на вълните и мислите какво ще му причини, след като се освободи.

Когато Ким се събуди, седеше във вана с топла вода, гърбът й бе облегнат на полегатата страна, а ръцете — вързани под сапунената пяна.

Русокосият непознат седеше на стол до нея и я търкаше с гъба. Движенията му бяха толкова плавни и естествени, сякаш го бе правил безброй пъти досега.

Стомахът на Ким се преобърна и тя повърна във ваната. Мъжът я изправи с едно силно движение, придружено от възклицание:

— Але — хоп!

Тя отново забеляза колко е силен и този път долови лек акцент в говора му. Не можа да го определи. Може би беше руски. Или чешки. Или немски. После той дръпна запушалката на ваната и пусна душа.

Ким се олюляваше под струята, но той придържаше тялото й. Внезапно тя извика, изви се към него и се опита да го ритне, но кракът й се подхлъзна. Започна да пада, но той сръчно я подхвана и се засмя.

— Ти наистина си една малка специална тигрица, нали?

След това я уви в пухкава бяла хавлия и подгъна внимателно краищата, сякаш беше бебе. Остави я върху близката тоалетна чиния и й подаде чаша с някаква течност.

— Изпий го — подкани я мъжът. — Ще ти помогне. Наистина ще ти помогне.

Младата жена поклати отрицателно глава.

— Кой сте вие? Защо ми причинявате това?

— Искаш ли да запомниш тази вечер, Ким?

— Сигурно се шегуваш, шибан перверзник.

— Това питие ще ти помогне да забравиш. А и аз искам да си заспала, когато те заведа у дома ти.

— Кога ще ме заведеш у дома?

— Вече почти приключихме — увери я той.

Ким вдигна ръце към него и забеляза, че въжето, омотано около китките й, е различно. Беше тъмносиньо, вероятно копринено, а възлите бяха сложни, почти красиви. Пое чашата и я изпразни до дъно.

След това непознатият я помоли да наведе глава напред. Тя се подчини и той подсуши косата й. После я разреса, оформяйки букли с пръсти. Донесе шишенца и четчици от тоалетното шкафче под мивката.

Умело й сложи руж и червило и закри с фон дьо тен синината около лявото й око, като навлажни тънка четчица с език.

— Много съм добър в това, не се тревожи.

Той довърши работата си, протегна ръце, повдигна увитото й в кърпата тяло и я отнесе в друга стая.

Главата на Ким се люшна немощно назад, когато я положи върху леглото. Смътно усещаше, че я облича, но не му помогна, докато й слагаше бикините. Сетне завърза връзките на банския зад гърба й.

Моделът приличаше на „Витадини“, който носеше в края на снимките. Червен със сребристи нишки. Навярно бе промълвила Витадини , защото „Джеймс Бонд“ каза:

— Този е по-хубав. Лично го избрах, когато бях в Сен Тропе. Купих го специално за теб.

— Ти не ме познаваш. — Думите се изплъзнаха сами от устата й.

— Всички те познават, скъпа. Кимбърли Макданиълс. И името ти е красиво. — Той отметна косата й и завърза тънките презрамки отзад на шията. Оформи красива панделка и се извини, че — без да иска — я бе оскубал.