Тонът на Анри сега, като заговори за Джина Праци, неочаквано се смекчи. Сякаш най-сетне, след цял живот лишения, бе познал вкуса на пълното задоволство.
Каза ми, че те двамата прекарали една седмица в Париж, при това не къде да е, а в хотел „Риц“ — мястото, което оттогава Анри посещавал всеки септември. Призна ми още, че Джина плащала за всичко, като не се скъпяла да му купува най-разкошните подаръци и дрехи.
— Тя произлизаше от много стар и много богат род — обясни ми Анри. — Имаше връзки в света на богатите, за който аз нищо не знаех.
След тяхната седмица в Париж, продължи той, те се впуснали в главозамайващо пътешествие из Средиземноморието с яхтата на Джина. В спомените му изникваха гледки от Лазурния бряг — едно от най-красивите места в целия свят, както ме увери с категоричен тон.
Припомни си как правели любов в нейната каюта, полюшването на яхтата от вълните, уханието на виното, превъзходните менюта по ресторантите, накацали по крайбрежните скали, от които се откривали невероятни изгледи към Средиземно море.
— Пих уиски Glen Garloch , реколта 1958, по две хиляди и шестстотин долара бутилката. И вкусих ястия, каквито никога няма да забравя. Морски таралежи, сервирани с равиоли, а след тях — заек с копър, маскарпоне и лимон. Чудесно прекарване за едно момче от глухата провинция и бивш военнопленник на Ал Кайда.
— Аз самият предпочитам пържола с пържени картофи.
Анри се засмя и промърмори:
— Защото никога не си предприемал истинско гастрономическо турне из Средиземноморието. Мога да те науча на това. Ще те отведа в една сладкарница в Париж, нарича се Au Chocolat . После вече няма да си същият, Бен. Но да продължа с разказа за Джина, за жената с невероятно изискан вкус. Един ден на нашата маса се появи непознат. Холандецът Ян ван дер Хойвел.
Щом заговори за Ван дер Хойвел, лицето на Анри се стегна. Разказа как той се присъединил към тях в хотелската стая и как давал насоки от своя стол в ъгъла, докато Анри правел любов с Джина.
— Не харесвах този тип, нито навиците му, но само допреди два месеца се въргалях в килия в собствените си изпражнения и ловях буболечки, за да има какво да дъвча. Така че бих направил всичко да съм с Джина, дори да се примиря с присъствието на Ян ван дер Хойвел, нали?
Гласът на Анри се удави в грохота от моторите на някакъв нисколетящ над долината хеликоптер. Предупреди ме с поглед да не мърдам от шезлонга.
Но дори и когато над пустинята отново се възцари пълна тишина, все още му бе необходимо малко време, за да продължи разказа си за Джина.
— Не обичах Джина — говореше Анри. — Но бях омагьосан, обсебен от нея. Добре. Може би по някакъв начин все пак съм я обичал — прибави, признавайки за пръв път, че също е донякъде уязвим, като всяко човешко същество. — Един ден в Рим Джина доведе едно младо момиче…
— … а холандецът? Напусна ли сцената?
— Не съвсем. Той се прибра в Амстердам, но между него и Джина съществуваше някаква странна връзка. Все си говореха по телефона. Тя шепнеше и се смееше, докато си бъбреше с него. Можеш ли да си представиш? На този тип му беше приятно само да гледа . Но колкото до нея, поне плътски, тя бе изцяло с мен .
— И така, ти си бил с Джина в Рим — напомних му аз, за да продължи основната нишка на повествованието си.
— Да, разбира се. Джина доведе някаква студентка, която си изкарваше изпитите само с чукане. Проститутка, първокурсничка, пристигнала от Прага и сега следвала в университета Ла Сапиенца в Рим. Не си спомням името й, а само това, че беше много страстна и прекалено доверчива. Бяхме в леглото, ние тримата, когато Джина ми каза да стисна с ръце шията на момичето. Това е сексигра, наричана „игра с дъха“. Подсилва оргазма и, да, Бен, преди да ме попиташ, ще ти призная, че бе изключително възбуждащо — възпроизвеждаше незабравимото ми преживяване с Моли. Момичето започна да се задъхва и аз поотпуснах хватката си, за да може да си поеме дъх. Тогава Джина протегна ръка към мен, пое члена ми в дланта си и го целуна. А после ми рече:
— Довърши я, Анри.
Понечих да възседна момичето, но Джина пак ме прекъсна:
— Не, Анри, не ме разбра. Довърши я.
Тя се пресегна към масичката край леглото, взе ключовете на своето ферари и ги размаха пред очите ми. Това бе предложение — колата срещу живота на момичето.
Убих онази студентка. После правих любов с Джина, докато мъртвото й тяло лежеше до нас. Джина се възбуди и направо подивя в ръцете ми. Когато свърши, беше като смърт и прераждане, несравнимо с нищо друго, което бях преживял дотогава.
Читать дальше