Джеймс Паттерсон - Плажът

Подчиних се на заповедта му и припряно се скрих в караваната. Анри ме последва. Откачи веригата от пода и я напъха под мивката. Подхвърли ми сакото и ми нареди да се скрия в тоалетната.

— Ако нашият посетител е прекалено любопитен — каза ми Анри, докато забързано изплакваше чашите от виното, — ще се наложи да се отърва от него. Това означава, че ще станеш свидетел на убийство, Бен. А това не е добре за теб.

Напъхах се в тясната тоалетна и се огледах в огледалото. Имах тридневна брада. Ризата ми беше съвсем измачкана. Изглеждах много зле. Приличах на скитник.

Стената на тоалетната беше много тънка и отвътре чувах всичко, което се говореше отвън. Някой почука на вратата на караваната и Анри я отвори. Чух тежки стъпки пред вратата.

— Моля, влезте, полицай. Аз съм брат Майкъл — заяви Анри.

Сега заговори един властен женски глас:

— Аз съм лейтенант Брукс, от службата по паркирането. Този къмпинг е затворен, сър. Не видяхте ли бариерата и надписа „Влизането забранено“? Изписан е с гигантски букви.

— Съжалявам — рече Анри. — Но исках да се моля, без да бъда смущаван. Аз съм от манастира на камалдолейците. От Биг Сур. Сега съм се отдал на отшелничество.

— Не ме интересува дори и да сте цирков акробат. Нямате работа тук.

— Бог ме доведе — отвърна й Анри. — Аз съм тук по Неговите дела. Никому няма да сторя зло. Съжалявам.

Усещах как отвън, пред вратата, се надигаше напрежение. Ако полицайката реши да повика помощ по радиостанцията, щеше да подпише смъртната си присъда. Макар да беше преди години, никога няма да забравя как в Портланд с моята полицейска кола блъснах един безпомощен старец, тътрещ се в инвалидна количка. А при друг случай взех на мерника си едно разбесняло се хлапе, което изскочи между два автомобила, за да насочи водния си пистолет право към гърдите ми.

И при двата случая ми се струваше, че сърцето ми ще се пръсне, ала сега, кълна се пред бога, беше най-зле.

Ако токата на колана ми се удари и иззвънти при удара в тясната метална мивка, полицайката отвън ще ме чуе. Ако ме види, ще започне да ме разпитва, Анри може да реши, че трябва да я убие, и смъртта й щеше да тежи на съвестта ми.

А после щеше да убие и мен.

Помолих се да не се издам неволно. Молех се с всички сили.

Полицайката каза на Анри, че разбира желанието на един отшелник да се усамоти, но пребиваването в това изоставено място съвсем не било безопасно.

— Ако пилотът на хеликоптера не беше видял караваната ви, нямаше да изпратят патрулна кола по този маршрут. Ами ако заседнете без гориво? Или ако ви свърши водата? Никой няма да ви открие и тук ще си умрете — каза му лейтенант Брукс. — Ще ви изчакам да си опаковате нещата.

От полицейската радиостанция се разнесе пукане и аз чух как жената се обади:

— Намерих го, Юсеф.

Зачаках да отекне неизбежният изстрел, докато трескаво си представях как ще изритам вратата на тоалетната, за да се опитам в последния миг да избия пистолета от ръката на Анри и някак си да спася живота на полицайката.

Тя съобщи на своя партньор от патрула:

— Той е монах. Отшелник. Да. Сам е. Не, всичко е под контрол.

Разнесе се гласът на Анри:

— Лейтенант, вече стана късно. Мога да потегля утре рано без никакви затруднения. Наистина ще бъда безкрайно благодарен, ако мога да прекарам още една нощ тук, отдаден само на моята медитация.

Надвисна тишина, докато тя обмисляше молбата на Анри. Съвсем бавно изпуснах въздуха, после отново си поех дъх. Госпожо, направете това, за което ви помоли. Махнете се оттук, по дяволите!

— Не мога да ви помогна.

— Разбира се, че можете. Моля ви само за още една нощ.

— Резервоарът ви пълен ли е с гориво?

— Да. Заредих го догоре, преди да навляза в парка.

— Имате ли достатъчно вода?

Вратата на хладилника изскърца при отварянето.

— Утре сутринта да се махнете оттук. Разбрахме ли се? — чу се гласът на полицайката.

— Да, разбрахме се — потвърди Анри. — Съжалявам за безпокойството.

— Добре. Тогава лека нощ, братко.

— Благодаря ви, лейтенант. И бог да ви благослови.

Чух как двигателят на полицейския автомобил забръмча. След минута Анри отвори вратата на тоалетната.

— Промяна на плана — рече ми той, докато аз се измъквах от теснотията. — Ще приготвя нещо за хапване. Предстои ти да слушаш през цялата нощ.

— Няма проблеми — кимнах аз.

Надзърнах през прозореца и видях как стоповете на патрулката се отдалечават обратно към цивилизацията. Зад мен Анри нахвърля всичко за хамбургерите във вече загрятия тиган.