Джеймс Паттерсон - Плажът

— Защо, Анри, защо трябваше да ги убиваш? — попитах накрая.

— Това бе част от филмовата поредица, която изработвах за Воайорите. Помежду си я наричахме документално кино . Онова на Мауи беше голям удар, Бен. Пет дни работа за много повече пари, отколкото ти печелиш годишно.

— Само че тази „работа“… нима не изпитваш нищо, когато отнемаш живота на толкова хора? Според моите сметки ти си убил към тридесетина души.

— Е, може и да съм пропуснал неколцина — сви рамене убиецът.

Вече минаваше три след полунощ, когато Анри сподели какво най-много го привличало в цялата тази негова дейност.

— Започнах да се интересувам от неуловимия миг между живота и смъртта — рече ми той.

А аз на свой ред се замислих за обезглавените пилета от детството му, за игрите на задушаване, които е разиграл около убийството на Моли.

Анри ми сподели много повече, отколкото бих искал да узная.

— По поречието на Амазонка живее едно странно племе — неуморимо продължи той. — Те пристягат примка под челюстта на жертвата, точно под ушите. Двата края на въжето завързват около върховете на две близки и гъвкави млади дървета, силно наведени към земята. Когато отрязват главата на жертвата, тя рязко отхвърча нагоре, защото растенията веднага се изправят. Вярват, че това е добра смърт. Че последното усещане на жертвата е, като че ли полита нагоре. Знаеш ли нещо за един убиец, който живеел в Германия в началото на деветнадесети век? — попита ме Анри. — За Петер Кюртен, Дюселдорфския вампир?

Никога не бях чувал за него.

— Той имал вид на съвсем нормален младеж. Жертвата при първото му убийство било малко момиче. Заварил го спящо, когато нахлул с цел грабеж, в къщата на родителите му. Първо го удушил, а после прерязал с ножа си гърлото му и веднага отскочил, за да не го опръска кръвта, шурнала от артериите. Така започнал кариерата си. Пред нея бледнее всичко, извършено от Джак Изкормвача. Той изглежда като аматьор в сравнение с този немец.

Анри ми описа още как въпросният Кюртен избил толкова много хора, че накрая им изгубил бройката. Трепел всякакви — и мъже, и жени, и деца; използвал най-различни инструменти за умъртвяване, но най-важното при него било това, че се опиянявал от леещата се кръв.

— Преди да екзекутират Петер Кюртен на гилотината — обясни ми Анри, — той поискал да му доведат затворническия психиатър. Казал им, че има право на последно желание. И онези се съгласили. Кюртен си задавал въпроса дали, след като главата му бъде отсечена от тялото — Анри илюстрира този акт с пръсти, — би могъл да чуе шума от шуртенето на собствената си кръв от чукана, който ще му остане вместо врат. Това за него би било върховно удоволствие.

— Анри, ти каза, че интересът ти към мига, отделящ живота от смъртта, те подтиква да убиваш?

— Така мисля. Преди около три години убих една двойка в Биг Сур. Пристегнах въжетата точно под челюстите им — уточни убиецът, като ми го демонстрира, разтваряйки палеца и показалеца си като буквата „V“. — А краищата вързах за перките на вентилатора на тавана. Отсякох главите им с мачете и оставих вентилатора да се върти с тях. Струва ми се, че Воайорите истински ме оцениха и се увериха колко съм специален, когато видяха този филм — прибави Анри. — Поисках по-висок хонорар и те се съгласиха. Но още се чудя за онези двама любовници. Питам се дали са имали чувството, че летят, докато са умирали.

Към изгрев-слънце изтощението започна да ме надвива. Работехме неуморно от цели тридесет и шест часа и аз едва издържах. Макар че не пестях захарта към кафето и го пиех чак до утайката, клепачите ми се затваряха и пред замъгления ми поглед се мержелееше само малкият свят на караваната насред хилядите декари пясъци, накъдрени от ветровете.

— Това ми се струва доста важно, Анри — промърморих.

Вече напълно бях забравил какво се канех да му кажа… затова Анри ми напомни да се стегна, като ме раздруса за рамото:

— Довърши си изречението, Бен. Какво е важно?

Това бе въпросът, който би си задал всеки читател в началото на книгата и на който в края й трябваше да намери отговор. Попитах го:

— Защо искаш да напишеш всичко това?

И тогава, от преумора, отпуснах глава върху масичката, само за минута.

Чух как Анри се разшета из караваната, дори ми се стори, че в просъницата си го видях да бърше всички повърхности наоколо. Чух и да говори нещо, но не бях сигурен дали говореше на мен.