Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Излезе от къщата и отиде в дъното на градината. Извади кутия кибрит от джоба си и запали огън. Видя как пламъците обхващат сухите листа и съчки и как димът се понася нагоре във влажния въздух. Изчака пламъците да се разгорят добре, после взе една лопата от бараката, отиде при храстите в дъното и изкопа корените на бръшляна, който растеше там. Растението бе плъзнало клони сред вечнозелените храсти и се забелязваше трудно, ако човек не знаеше, че е там. Наложи се да се пребори с плъзналите по оградата клони, накрая ги отдели и хвърли растението в огъня. Храстът не гореше добре, но все пак постепенно се запали. Върна се да събере изпадалите листа и да види дали няма откъснали се клонки и корени. Накрая запълни дупката, изравни грижливо пръстта и се прибра в къщата.

Малкълм Първис гледаше как работниците от транспортната фирма вадеха мебелите от къщата и ги товареха в микробуса, паркиран отпред. Бе решил да остави повечето мебели в склад за съхранение, да продаде непотребните неща и да раздаде останалите на местните благотворителни организации. Апартаментът в Лондон бе напълно обзаведен, така че повечето мебели нямаше да му потрябват, но всички те пазеха някакви спомени, всички бяха избирани с любов и след доста спорове с жена му.

Изчака работниците да изнесат голямото пиано и да се преборят с него надолу по стъпалата, после се върна в къщата и се качи в стаята на Франсис. Сега тя изглеждаше много тъжна — без покривката на леглото и без многобройните плюшени играчки. Постоя известно време, отдаден на спомените си за минали Коледи и рождени дни, сълзи и смях, болести и тревоги. Почуди се дали всички тези спомени и мъката му не се бяха запечатали в стените на къщата и дали нямаше да се появят като нежелани духове сред следващите обитатели на дома. Опита се да освободи съзнанието си за момент, за да види дали ще усети присъствието на Франсис, но нея я нямаше и дори ароматът на тялото й бе изчезнал. В съзнанието му нахлуха като ехо думите, с които се бе опитала да го успокои веднъж: „Където и да си, татко, аз ще бъда с теб“. Почувства се по-спокоен. Реши, че за последен път влиза в стаята й. Това бе просто една изпразнена черупка, в нея нямаше живот. Отиде до прозореца, дръпна завесите и излезе, като внимателно затвори вратата зад себе си.

Течността бе внимателно отмерена в спринцовката. Когато шишенцето остана почти празно, буталото леко се придвижи напред и във въздуха се разпръсна малко от течността. Изчисленото количество наркотик бе запечатано в прозрачна пластмасова епруветка, която бе прибрана в черната чанта. Чантата бе затворена и заключена. Телефонът звънна два пъти, преди да го вдигнат. След краткия разговор чантата бе пъхната под бюрото и стаята остана празна.

Огънят гореше добре, когато Оуен се върна при него. Носеше в ръце купчината досиета, бележки и снимки. Сега и бръшлянът се бе разгорял. Пусна всичко, което носеше, в огъня и започна да разрива жарта с дълга пръчка, опитвайки се да ускори запалването на документите. Припукването и съскането на пламъците му подейства много успокояващо, но за него това бе и като пречистване. Взе една от папките, която бе паднала встрани от пламъците, и разгледа съдържанието й.

Спомняше си този човек — Майкъл Кемп, Денинг Лейн 64, Кеймбридж, 43-годишен, строителен предприемач. Живееше с жена си и единия си син. Другият му син учеше в колеж в Нотингам. Имаше две коли — стар син форд пикап с регистрационен номер LLD453E и черно БМВ тройка с регистрационен номер М256 PDR. Задържа поглед върху бележките още минута, после хвърли папката в огъня. Тя пламна почти веднага. Краищата й почерняха и се извиха навътре, после избухнаха в пламъци. Тези папки вече не му трябваха, но ги чувстваше като стари приятели — познаваше ги добре и те му действаха успокояващо. Бе прекарал толкова време да събира информацията в тях, после да изчита отново и отново всяка подробност, че всички тези факти се бяха превърнали в част от самия него. Щяха да му липсват, но вече не му трябваха.

Хвърли последен изпитателен поглед в огледалото, приглади сакото си, намести няколко непокорни кичура зад ухото си, после бързо излезе от дамската тоалетна и тръгна към кабинета на шефа си. Въпреки че винаги се стараеше да изглежда елегантна, обикновено не се захласваше чак толкова по външността си. Но сега знаеше, че под въпрос стои не само постът й като шеф на разследванията, но и кариерата й изобщо.

Голямата черна табелка с надпис ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР МАРК УЪРДС заемаше почти една трета от вратата и потвърждаваше, че Фармър е пристигнала където трябва. Почуди се заядливо дали табелката не е поставена, за да напомня и на самия него кой е, в случай че забрави. Пое си дълбоко дъх и почука на вратата.