Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— За полицейския лекар ли говорите?

Адамс се обърна към него:

— Да, сър.

— Боже господи! Та аз вечерях с него и жена му в събота! Сигурен ли сте?

— Да, сър, напълно сигурен.

Уърдс се върна при бюрото си и седна.

— Май ще имаш възможност да се реабилитираш. Отивай и се заемай за работа и не забравяй да ме информираш своевременно. Може да получа удар, докато ви чакам тук.

Фармър кимна и тръгна към вратата, която Адамс й отвори. Тя го погледна въпросително, докато минаваше покрай него. Обикновено не я биваше по благодарностите, но сега едва изчака двамата да се отдалечат от кабинета на Уърдс.

— Ти си страхотен, направо невероятен. Спаси ми кожата, по дяволите!

— Всичко влиза в обслужването.

Двамата си размениха иронични усмивки и бързо се отправиха към паркинга.

Сам и Марша чакаха отвън, когато пристигнаха Фармър и Адамс, придружени от десетина униформени полицаи. Бяха чули сирените на полицейските коли още преди пет минути и Оуен вероятно също ги бе чул. Пушекът, който двете жени видяха да се носи над къщата, подсилваше усещането за неотложност. Сам едва се сдържаше да не влети в къщата и да го спре, преди да е унищожил всички доказателства. Но вече бе изпитала ужаса от директния сблъсък с него и нямаше намерение пак да се изправя сама насреща му. Можеше този път да не извади такъв късмет.

Полицейските коли спряха със свирене на спирачките пред дома на Оуен и полицаите наизскачаха на тротоара. Налетяха към къщата като ято птици, явно направлявани от указанията, които получаваха в слушалките си. Двама отцепиха алеята, няколко други заобиколиха отзад, а неколцина се отправиха към входната врата и я разбиха с хидравличен таран. Адамс и Фармър също изскочиха от колата си, а Сам и Марша хукнаха след тях. Те изтичаха към вратичката, която водеше към задния двор — оказа се залостена. Два силни ритника на Адамс обаче бяха достатъчни тя да се откачи от пантите и да им осигури пряк път към Оуен.

Адамс изтича към него в момента, когато той хвърляше отчаяно последните папки в средата на огъня. Инспекторът се хвърли отгоре му и го събори на земята, издърпа ръцете му отзад и му сложи белезници.

Оуен се засмя и изпищя истерично:

— Закъсняхте! Закъсняхте много!

Адамс извика на двамата униформени полицаи, които го бяха последвали в градината:

— Донесете вода, бързо изгасете този огън!

Двамата хукнаха към кухнята, а Сам и Марша се опитаха да спасят колкото се може повече папки, като ги издърпваха настрани и тъпчеха с крака, за да изгасят плъзналите пламъци.

Най-после единият полицай се върна с маркуч и започна да облива огъня. Адамс издърпа Оуен да се изправи и го бутна към Фармър, която се появи в градината откъм задната врата на къщата.

Тя го прониза с поглед.

— Доктор Ричард Оуен, арестувам ви като заподозрян в убийството на Марк Джеймс и Франсис Първис. Не сте длъжен да…

Оуен се наведе рязко напред и доближи лицето си до това на Фармър.

— Докажете го!

Тя не трепна изобщо, а продължи да го гледа право в очите и довърши изреждането на правата му, после направи знак на двама униформени полицаи да го отведат в колата.

Огънят бе изгасен и междувременно бе пристигнал екип от лабораторията, който трябваше да претърси цялата къща. Сам и Марша внимателно преравяха овъглените останки от папките в огъня, опитвайки се да открият още нещо, което може да помогне за доказване вината на вече бившия полицейски лекар. Марша намери няколко листа от бръшлян и ги показа на Сам, която разпозна вида им, преди да ги приберат в малък кафяв плик. Приятелката й намери няколко метални копчета, които биха могли да са от женско сако, както и малко парче черен плат. От папките, които бяха успели да извадят от огъня, само две можеха да се използват. Том и Сам ги прегледаха внимателно, но обгорената, почерняла хартия се разпадаше и при най-лек досег.

— Виж тук, това сигурно са били следващите му жертви.

Тя се взря невярващо в папките.

— Месторабота, къде прекарват свободното си време, по кои улици минават — промълви Адамс. — Отбелязано е дори в кои магазини са пазарували. Подготвял се е като професионален терорист.

Взе папката от ръцете му и погледна снимките.

— Колко ли сме загубили в огъня?

— Няма значение. Важното е, че сега вече са в безопасност. Той никога няма да излезе на свобода.

— Но защо? Защо човек като Ричард Оуен се превръща в убиец маниак?

— Очевидно е обмислял всичко от дълго време. Не съм виждал по-задълбочена подготовка за убийство през живота си.