Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Какво точно трябва да видя?

— Стърготини от боя — тези, които са намерени по колата на Франсис Първис.

— И?

— Те са от ягуар, модел „Марк II“, вероятно 3,8, произведен между 1963-а и 1966-а.

— И разбра всичко това от няколко стърготини боя? Много съм впечатлена. Кажи ми повече, Холмс.

— Виждаш ги, но не ги наблюдаваш внимателно. Всичко се разбира от начина, по който е била нанесена боята. Тази тук е искрящо кафява боя за метал. — Тя сложи нова плака на микроскопа. — Ако се вгледаш в начина, по който е напластена, ще видиш, че първият слой е тъмнокафяв, след това има червен, бледокремав, зелен и след това със спрей е нанесен основният цвят, в случая — кафяв. Тази комбинация се среща само при колите, изработени от метал, и то само между 1963 и 1966 г. След това са започнали да използват три слоя за подложка. Освен при оригиналния модел Е, при който са използвали четири слоя до 1968 г.

— И защо да не е модел Е тогава?

— Елементарно, скъпа моя Райън, защото не са произвеждали модел Е в искрящо кафяво.

— Страхотно. И колко бройки от тези ягуари може да са още в движение?

— Не много. Полицията се опитва да открие собствениците им, но ще отнеме известно време.

Сам кимна:

— Трябва да тръгвам. Имам доста работа следобед.

Тя потупа приятелката си по гърба и се отправи към вратата. Преди да излезе, Марша й извика:

— Между другото, какво чувам? Натопила си Оуен, дето е бил без предпазен костюм при огледа на Джеймс?

Сам се усмихна.

— По-добре не вярвай на слухове.

— Той си го заслужава. Не знам как се оправя всеки път с отговорника от лабораторията.

— И аз не знам.

Марша се върна при микроскопа си, а Сам внимателно затвори вратата зад себе си.

Фармър и Адамс седяха един срещу друг в кабинета й. Стаята бе доста мрачна. Бюрото — старо и доста очукано. Бяха предлагали неколкократно да й сложат ново, но тя винаги възразяваше, твърдейки, че старото й носи късмет, каквото и да означаваше това. Голите кремави стени, на които имаше закачени само няколко черно-бели снимки на Фармър в различни етапи от кариерата й, не допринасяха по никакъв начин за освежаването на атмосферата. Най-странното нещо в стаята обаче бе една голяма картина, изобразяваща висок строг мъж, облечен в униформа на старши детектив, която висеше зад бюрото. Бе закачена наскоро. Адамс не я бе виждал и постоянно хвърляше погледи към нея.

— Баща ми.

Той я погледна.

— Картината, която гледаш. Това е баща ми. Сигурно си си мислил, че нямам баща. — Том се смути. — Подариха му я, когато се пенсионира. Умря преди няколко години. Картината стоеше захвърлена в гаража ми от сума ти време. Започна да се поврежда от влагата и реших да я донеса тук, та малко да поосвежи стаята.

Адамс си помисли, че и с картината кабинетът изглежда все така ужасно, но си замълча.

Фармър продължи:

— Стана друг човек, като се пенсионира. Живееше за работата си, тя бе по-важна за него от всичко останало. — Почука по бюрото. — Това е било неговото бюро, неговият кабинет. Мисля, че и на мама й бе по-добре, когато той си отиде. Сърдечен удар. Всички мъже в семейството ми са били полицаи — чичовци, братовчеди. Обаче баща ми не искаше аз да постъпя в полицията. Казваше, че това не е професия за жена. Така и не ми прости, че не се омъжих и не му родих внуци. Ужасно се подразни, когато станах инспектор. Не се гордееше, а се подразни. — Тя се завъртя и погледна картината. — Чудя се какво ли би казал сега.

За пръв път, откакто я познаваше, Адамс изпита известно съчувствие към нея. Може би изражението му й подсказа, че се е отпуснала прекалено и тя бързо възвърна деловия си вид.

— Щом оформим документите, ще му предявим официално обвинение.

— Изглеждаше искрено разстроен заради бебето.

— Хм. Може наистина да не е знаел, а може и да се преструва добре заради записа. Даже и да е знаел, пак е щял да я убие. Каква полза да ти се роди дете, щом ще лежиш с доживотна присъда? Има и други жени, те също могат да му родят деца.

— Сигурно. Но човек без никакви предишни провинения изведнъж да започне да убива… — Том поклати глава. Не изглеждаше убеден.

— Може просто досега да се е измъквал. Съмнения ли долавям в тона ти?

— В известен смисъл.

— Харесва ти, нали, Том?

Адамс се опита да си придаде недоумяващо изражение, но всъщност веднага разбра за какво намеква тя.

— Кой?

— Не се опитвай да ме заблуждаваш, Том. Патоложката, Сам Райън.

— Малко ми е над класата.

— Човек никога не знае. Може да си пада по по-грубовати.