Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Не е възможно, не съм се качвал в тази кола.

— Е, били са там и със сигурност са твоите отпечатъци. Как ще го обясниш?

— Не мога, сигурно някой ги е фалшифицирал. Вас много ви бива за такива работи — нападна той.

— Какво? Завели сме те там, докато си спял, и сме натъркали пръстите ти по колата, а после сме те върнали в леглото, така ли? Хайде, даже и кеймбриджките съдии няма да повярват на подобна история.

Арестуваният не отвърна, а Фармър продължи:

— Къде отиде, след като си тръгна от Франсис?

— Карах насам-натам известно време, после се върнах в клуба.

— В колко часа се върна в клуба? — намеси се Адамс.

— Не си спомням. Към един — един и половина. Разберете, бях много разстроен. Питайте портиера — Джери, може той да помни по-добре.

— Ще го попитаме. Сам ли беше през цялото време?

— Да. Имах нужда да премисля.

— И затова ли се измъкна от полицаите, които трябваше да те наблюдават?

— Отчасти. А и те нямаше да ме пуснат да припаря до Франсис. Просто исках тя да разбере, че не съм го направил аз.

Фармър го прекъсна:

— Не е ли по-вероятно да си отишъл, за да се опиташ да я убедиш да не свидетелства срещу теб?

— Не, просто исках да знае истината.

— Но ако я няма нея — главния свидетел на обвинението срещу теб, ти оставаш чист.

— По-скоро бих лежал в затвора до края на живота си, отколкото да я убия. Аз я обичах!

— На предния разпит не ни ли каза, че тя е свободна да прави каквото реши?

— Така е… но това не значи, че съм искал да я загубя, че не съм бил готов да се бия за нея…

— И да я убиеш?

— Никога! Никога не бих го направил!

— На предния разпит ни каза, че тръбичките на ветропоказателя били, за да се прогонват злите духове.

Бърд сви рамене.

— Научавам, че си нещо като специалист по окултните въпроси, писал си курсова работа.

— Знам някои неща. Не съм чак специалист.

— Хайде, хайде, недей да скромничиш. Нали си писал курсова работа за окултното убийство във Фенс? Как беше точно… „Фенландското убийство и енигмата“.

— Това бе преди много време, тогава бях на деветнайсет години. Исках да стана известен.

— Интересно. Айънсмит е бил убит на свещена земя, също както Франсис и Марк. Айънсмит е бил убит на един от големите празници на вещиците, също както Франсис и Марк. Айънсмит бил удушен и имал изрязан на тялото си обърнат кръст. Също и Франсис, и Марк. Доста странни съвпадения се натрупват, не мислиш ли?

— Това е известен случай, всеки би могъл да прочете подробностите за него.

— Не е чак толкова известен. Аз не бях чувал за него. Ти си експертът.

Бърд замълча.

Адамс продължи:

— Тъй като онова убийство е станало, докато ние сме били деца, има голяма вероятност убиецът на стария Чарли Айънсмит вече да не е между живите. Така остава един човек, който да е имал и познанията, и мотива да извърши тези две убийства.

— Но защо бих ги убил по този начин, щом това ще привлече вниманието към мен?

— Не и ако си вярвал, че няма да научим за интересите ти като студент.

— Подценявате се, госпожо старши детектив.

Фармър не успя да овладее гневния си изблик при тази забележка.

— Уби я, защото си мислеше, че носи бебето на друг мъж ли?

Сега Себастиан не успя да скрие естествената си реакция.

— Какво бебе?

— Франсис беше бременна. Това ли е твоята представа за аборт?

Адвокатът на Бърд, който видя колко шокиран е клиентът му, се намеси бързо:

— Възразявам срещу този стил на разпита. Намирам го за напълно неприемлив.

По лицето на Себастиан започнаха да се стичат сълзи. Той опита да се защити:

— Не знаех… тя не ми е казала. От мен ли беше?

— Казала е на баща си, че бебето е от теб и че не иска ти да имаш нищо общо.

Бърд застина, втренчен пред себе си, без да вижда нищо.

— Не знаех, наистина не знаех.

— Нямаше да я нарежеш, ако знаеше ли?

Фармър бе скочила на крака и стоеше наведена през масата. Чувстваше, че й трябва още малко и ще го предизвика да направи самопризнанието, от което така отчаяно се нуждаеха. Бърд мълчеше. Адвокатът му отново се намеси:

— Клиентът ми не е в състояние да продължи да отговаря на въпросите ви. Настоявам разпитът да бъде прекратен незабавно, за да мога да поговоря с него насаме.

— Разпитът се прекъсва в 16:22. — Фармър изключи касетофона и изгледа Бърд. — Този път няма да има гаранция. И никой няма да ти помогне.

Той я погледна през сълзите, които продължаваха да напират в очите му, и бавно поклати глава.

С Марша бяха отишли в другия край на лабораторията и Сам гледаше нещо през микроскопа.