Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Има още нещо, което трябва да ви кажа.

Полицайката я изгледа подозрително.

— Същото, което твърдях и когато бяхме в абатството. Не вярвам, че Бърд е убиецът.

Доволният вид на Фармър се изпари и тя отново избухна гневно:

— Нима? И защо не?

— Бръшлянът. Не е правилният вид.

— Ясно. Първо ми даваш достатъчно доказателства Бърд да бъде осъден за двойно убийство, а после ми казваш, че той е невинен, защото някакво си растение не било правилният вид.

— Бърд не би допуснал такава грешка: той знае какъв вид трябва да се използва, ако иска убийството да изглежда като окултен ритуал. За бога, та той дори има нужния бръшлян в саксия в кабинета си!

Фармър я изгледа ядосано.

— Това пък откъде го знаеш?

Сам погледна смутено към Адамс и осъзна, че без да иска, го е издала. Другата жена долови реакцията й и веднага разбра какво се е случило. Тя се облегна на стола си и изгледа първо Адамс, а после и нея.

— О, имаме си конспирация! Какво още се е вършило зад гърба ми? Ще си изпатите и двамата, ако пак открия, че някой се пречка на разследването. — Фармър знаеше, че забележката й е несправедлива, но се чувстваше предадена от човек от собствения си екип и това никак не й помогна да овладее гнева си.

Лицето на Сам също почервеня от възмущение и тя тъкмо се канеше рязко да опонира, когато в стаята влезе Фред Дейл.

— Извинете, че ви прекъсвам, но има спешно съобщение за старши детектива. — Фармър вдигна глава. — Молят ви веднага да се свържете с лабораторията. Оказва се, че са открили отпечатъци от Бърд в колата на Франсис.

На лицето на Фармър се разля триумфална усмивка. Тя се обърна към Сам:

— Май отиваме да арестуваме убиеца. — Изправи се и взе сакото си от облегалката на стола. — В бъдеще, доктор Райън, ви съветвам да ограничите търсещия си ум в пределите на моргата и да оставяте професионалистите да се занимават с разследването. Режете си труповете и позволете аз да ловя престъпниците. — Тя тръгна към вратата, без да погледне Адамс. Той веднага скочи след нея.

Сам се опита да улови погледа му, но мъжът го избегна и излезе от лабораторията, очевидно ядосан заради проявената от нея недискретност. Не беше сигурен дали е бил използван и захвърлен, или Сам наистина бе допуснала неволна грешка и се бе поддала на емоциите си в спора. Трябваше му време да обмисли това, а сега бе по-важно да умилостиви Фармър.

Сам се обърна към Оуен, но той просто сви недоумяващо рамене.

Сам мразеше да прекосява подземния паркинг. Дори и сега, посред бял ден, в него витаеше чувството за надвиснала заплаха. Не можеше да си представи по-потискащо място. Всяка нейна крачка отекваше многократно, създавайки впечатление, че в тъмните ъгълчета на паркинга се крият десетки хора и следят всяко нейно движение. Стигна до колата си и започна да тършува из бъркотията в чантата си за ключовете. Докато бе заета с това, усети как рязко потреперва заради ясно доловимия звук от стъпки. Не бяха близо, но със сигурност се приближаваха. Завладя я панически страх. Сам опита да се овладее и да мисли логично — и други хора бяха оставили колите си в паркинга, и други нямаха фиксирано работно време. Колко пъти й се бе случвало да попада точно тук на колеги, с които изобщо не се засичаше в болницата. Сега обаче логиката не успя да надделее над интуицията и натрапчиво присъстващите в съзнанието й образи на мъртвите Марк Джеймс и Франсис Първис.

Тя мина зад колата и огледа коридора, за да види кой се приближава. Повтаряше си, че сигурно е някой работещ в болницата, приключил за деня, но докато напрягаше очите си в посока на сумрачния коридор на паркинга, стъпките спряха и последва абсолютна тишина. Не се виждаше никой.

Сам изчака още малко, овладя дишането си, така че да не се чува, и се ослуша за звук от запалване на двигател или затръшване на врата. Не се чу нищо такова и щом тя тръгна към вратата на колата си, стъпките отново заехтяха, този път позабързани и по-наблизо. Сам отново затърси ключовете, като този път трескаво започна да вади нещата от чантата. Най-накрая ги откри в страничния джоб, грабна връзката и потърси ключа за колата, с разтреперани пръсти отключи и се метна вътре. Веднага затвори вратата и я заключи. Запали, включи фаровете и бързо потегли назад, без да се огледа и почти готова да чуе как се блъска в друга кола. Това не стана и тя подкара напред към изхода на паркинга. Не бе сигурна, но й се стори, че зърва за миг някаква фигура, скрита зад една колона. Погледна в огледалото за обратно виждане, но не забеляза нищо, защото зад гърба й цареше мрак.