Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Марша Евънс прекоси покрития с безброй мазни петна циментов под на гаража на лабораторията. В центъра му бе синьото рено на Франсис Първис, покрито с огромен прозрачен полиетиленов чувал. Вътре имаше полицай от лабораторията по криминология, облечен в бял предпазен костюм с качулка и с маска на лицето. Колата бе изпълнена с нещо като сивкава мъгла — в действителност фин прах, който се използваше, за да прилепне по всяка повърхност в купето. Сега очевидно полицаят изчакваше незалепналия прашец да излезе навън.

Марша застана на известно разстояние и с любопитство започна да следи процедурата. Алекс Ууд, шефът на екипа от лабораторията, влезе в гаража и се доближи до нея. Беше нисък набит човек със склонност към напълняване, оплешивяващ и с гъста брада. Бе изпълнителен и задълбочен в работата си, но не бе достатъчно амбициозен и самоуверен, за да се издигне в професията си.

— Какво правиш тук? Мислех, че си специалистка по петна, косми и сперма.

Марша го погледна.

— Реших да дойда да погледам как живеят другите. Какво правят в момента?

— Чакат специалното лепило да се разсее. Ако имаме малко повече късмет, то ще се закачи за потта на някои неоткрити по стандартния начин отпечатъци.

Марша продължи да гледа как лепилото бавно се просмуква навън от колата, издига се нагоре във въздуха и изчезва през вентилационните отвори на тавана.

— Значи не открихте нищо с обичайните процедури?

— Нищо, което да не елиминираме. Това е последната ни надежда.

— Тогава трябва да се надяваме той да е бил достатъчно глупав и да не е носил ръкавици. — Усмихна се, но Алекс не й отговори.

Марша бе много уважавана заради компетентността и задълбочения й подход в работата, а освен това бе приятелка с доктор Райън. Присъствието й в гаража караше мъжа да се чувства неловко, защото не желаеше неговата собствена компетентност да бъде поставяна под съмнение. Той продължи да наблюдава действията на колегите си, които се върнаха в колата и започнаха да оглеждат по-недостъпните кътчета със силна лампа. Марша се наведе и също надникна. Вътрешността бе загубила естествените си цветове и бе станала искрящо бяла — като покрита от плътен слой скреж. В момента и лампата, и лупата на техника бяха насочени към един малък участък под кормилото. Алекс забеляза интереса на колегата си.

— Намери ли нещо, Бърт?

— Бинго! Имаме два хубави отпечатъка. Погледни.

Алекс се приближи и Бърт му подаде лупата.

— Много са хубави наистина. Трябва да извикаме фотографа. — Алекс се измъкна от колата с доволно изражение и подаде лупата на Марша. — Май нашият убиец е бил „достатъчно глупав“. Искаш ли да надникнеш?

Марша взе лупата и погледна двата отпечатъка. Виждаха се съвсем ясно, разположени точно един до друг. Изправи се и върна лупата на Алекс.

— Впечатлена съм. Това сигурно ще помогне на разследването. — Не бе убедена в това, нещо я смущаваше. — На много необичайно място са, нали?

Алекс й отвърна рязко:

— Намирали сме отпечатъци и на по-странни места. Понякога имаме късмет, понякога не…

Тя го прекъсна:

— И този път имахте късмет?

Видимо скептичното отношение на Марша все повече го изнервяше.

— Да, имахме. Освен ако не ги идентифицират и също ги елиминират.

Марша кимна разсеяно и тръгна към изхода от гаража, оставяйки Алекс възмутен и изнервен, че професионализмът му не е бил оценен.

Аутопсията бе приключила. Сам свали зелената си престилка и захвърли ръкавиците в коша за отпадъци, после се отправи към малкия си кабинет, който се намираше до моргата, следвана по петите от Фармър, Адамс и Оуен. Веднага щом влязоха, Фармър започна с въпросите си:

— Същият убиец ли е?

Чувстваше се изтощена — по-скоро от умственото напрежение, отколкото от физическото натоварване. Облегна се на бюрото си и въздъхна:

— Най-вероятно…

Фармър, нетърпелива да научи всичко възможно, я прекъсна:

— Просто ни кажи всичко, което си установила, без излишни увъртания.

Сам се подразни от тона й.

— Добре, госпожо старши детектив, специално за вас ще се опитам да обясня на популярен език.

Адамс и Оуен не можаха да сдържат усмивките си при тази размяна на любезности между двете жени, но Фармър забеляза физиономиите им и веднага ги изгледа навъсено.

Сам продължи:

— Както знаете, нараняванията на корема и при Марк Джеймс, и при Франсис Първис са необичайни и идентични… — Взе няколко снимки от бюрото си и им ги подаде, като задържа една и посочи нараняванията. — … и образуват обърнат наопаки кръст. — Описа кръста с химикалката си върху снимката. — Между другото нашият убиец е левичар.