Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Нещо друго?

— Няколко драскотини от боя. Няма чак толкова следи, колкото би се очаквало. Убиецът е много умен, почистил е след себе си.

Адамс се намеси:

— Значи имате само следите от боя?

— О, не е сигурно — ухили се Бърт доволно. — Не е бил чак толкова хитър. Забравил е да изчисти мястото на първоначалния сблъсък. Взех няколко добри проби, би трябвало да ни стигнат за съпоставка.

Инспекторът се доближи до колата и я огледа.

— Правил ли е опит да я изгори?

Бърт го погледна.

— Не, иначе аз нямаше да съм тук. Защо?

— Ако е същият убиец, чудно защо не е запалил колата. Досега беше много внимателен. Поне с колата на Джеймс.

— С времето стават по-небрежни, нали така ги хващаме — отвърна Бърт.

Адамс кимна и тръгна към колата си. Фармър го последва заедно с експерта.

— Кога ще можеш да ни кажеш нещо по-конкретно?

— Обадете се утре следобед, дотогава ще съм готов.

Тя не се зарадва на отговора му.

— Защо при вас всичко е все за утре?

— Питай ме утре — засмя се Бърт и се отдалечи.

Фармър изгледа навъсено полицаите, които я чакаха.

Сам пристигна в моргата рано, както никога. Искаше да прегледа внимателно доклада от аутопсията на Марк Джеймс, преди да започне с Франсис. Вече бе убедена, че става дума за един и същ убиец и че той или ги разиграва, или е религиозна откачалка. Искаше да бъде сигурна, че няма да пропусне нищо.

Закачи палтото си и прекоси стаята. На средата на бюрото й имаше малък кафяв плик, на който с мастило бе написано нейното име. Отвори плика, бръкна в него и извади малко листче хартия и листенце бръшлян. Прочете бележката.

Обикновено подарявам цветя на дамите, но намерих това в кабинета на Бърд, когато го арестувахме, и реших, че може да ти се стори интересно.

Сам се усмихна: беше успял да й набави бръшляна. Не бе сигурна ще го стори ли и дори се чудеше дали не е прекрачила границата в отношенията им. Явно опасенията й се оказваха напразни и това я зарадва. Постави листенцето на бюрото и извади лупата си. Беше Poetica — предположенията й се оказваха верни. Сега вече бе убедена, че Бърд няма нищо общо с тези убийства. Ако той бе убиецът и се опитваше да пресъздаде някакъв окултен ритуал, щеше да знае кой вид бръшлян да използва, още повече че имаше от него подръка. Обаче щеше да й е много трудно да убеди Фармър, трябваше да открие още доказателства.

Малкълм Първис влезе в моргата, воден от инспектора, който загрижено следеше състоянието му. Лицето му бе съвсем пребледняло и изглеждаше рязко състарено и набръчкано. Вътрешно продължаваше да храни последната искрица надежда, че е станала ужасна грешка и че нещастното момиче, което ще му покажат, няма да е Франсис. За пръв път, откакто бе загубил жена си, започна да се моли. Молеше се да не е Франсис, да е друго момиче, без значение кое. Осъзнаваше колко егоистично е да мисли така, но не го интересуваше. Влезе в моргата и видя Фред, който стоеше мълчалив и сериозен край стоманената количка. Беше покрита с бял чаршаф, под който личаха очертанията на човешко тяло. Той застана до количката и усети как го облива изгаряща вълна.

Инспекторът попита предпазливо:

— Готов ли сте, сър?

Фред стоеше неподвижно и чакаше полицаят да му кимне. Малкълм застина на мястото си, опитвайки се да отложи мига, който щеше да промени остатъка от живота му.

Инспекторът попита отново:

— Готов ли сте?

Този път Малкълм кимна. Полицаят погледна Фред, който дръпна горната част на чаршафа и откри лицето на Франсис. Малкълм не погледна към нея, продължи да се взира право напред, а очите му се напълниха със сълзи. След малко инспекторът стисна леко ръката му и той сведе поглед.

Това, което видя, не бе Франсис, а размазана и очернена карикатура на дъщеря му. Взря се през изкривените черти, за да види красивата си дъщеря такава, каквато я знаеше. Сълзите започнаха да се стичат по лицето му и той ги изтри с юмрук. „Не сега, Боже, моля те, не сега! Не ме изоставяй точно сега.“

Инспекторът попита тихо:

— Това ли е дъщеря ви, сър?

Малкълм кимна:

— Да, дъщеря ми е.

Инспекторът направи знак на Фред и той понечи да покрие отново лицето й. Но Малкълм сграбчи ръката му и го спря. Погледна Фред с изкривено от болка лице.

— Бъдете внимателни с нея, моля ви! Достатъчно е изстрадала.

Фред кимна:

— Ще се погрижим за нея, сър, не се тревожете.

Малкълм погледна за последно дъщеря си и позволи на Фред да я покрие. Когато се обърна към вратата, Сам влезе в моргата. Вече бе облечена и готова за аутопсията. Малкълм я видя и разбра какво й предстои да направи. От ужаса, който изпита, краката му се подкосиха. Инспекторът бързо пристъпи към него и го подхвана през кръста, за да не се свлече на пода, после бавно го изведе от моргата. За миг погледът му срещна погледа на Сам. Тя се бе появила не навреме и осъзна грешката си. Трябваше да свърши работата си, винаги се бе гордяла с професията си, но за пръв път в кариерата си изпита някакво чувство за срам и смутено сведе очи.