Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Въпреки че й бе трудно да забрави лицето на Малкълм Първис, Сам се постара да престане да мисли за това и да се съсредоточи върху аутопсията. Не можеше да си позволи разсейване заради чувствата на близките и огромната им загуба. Предстоеше й да извърши нещо много важно. Тялото можеше да им даде така необходимите улики, с които да заловят убиеца, преди да е нанесъл следващия си удар. Трябваше да ги открие, и то бързо.

Трупът вече бе изваден от найлоновия чувал и лежеше върху бялата мраморна маса, а групата техници от лабораторията, облечени в бели предпазни костюми, довършваха вземането на различните проби. Сред присъстващите, които щяха да наблюдават аутопсията, видя и Адамс. Знаеше, че той мрази да гледа аутопсии. Беше й казал, че не толкова гледките, колкото миризмите му действат зле. Е, не можеше да се направи нищо по този въпрос. Човешките тела миришеха.

Ричард Оуен също бе тук и разговаряше с Фармър. Не бе съвсем обичайно полицейският лекар да присъства на аутопсията и Сам почувства, че причината е по-скоро в нея, отколкото в трупа на масата. За момент й се прииска да може да подслуша разговора между него и Фармър, но бързо размисли. Никой не обича да слуша неприятни забележки по адрес на самия себе си.

Техниците от лабораторията приключиха и Сам погледна Фред.

— Готово ли е всичко?

Той кимна.

— Трябва да ти кажа нещо. Мисля, че тялото е било почистено.

Сам се ядоса и в първия момент не повярва на това, което Фред й каза.

— Кой, по дяволите, го е направил?

— Никой от нас, шефе. Мисля, че е убиецът. Постарал се е да прикрие всички следи.

„Защо?“, почуди се Сам. Дали убиецът имаше толкова големи познания по съдебна медицина? Дали този път не бе допуснал някаква грешка и се бе изплашил да не остави уличаващи го следи? Какъв бе умът, който стоеше зад тези престъпления? Доближи се до мраморната маса и изключи всичко останало от съзнанието си.

— Аутопсия. Девет часът, първи ноември 1995 г. Тялото е на бяла жена с нормално развитие. Високо е метър и седемдесет и тежи петдесет и един килограма. — Взе папката си и провери записаното там. — Мъртвата е Франсис Първис, двайсет и една годишна. Има кестенява коса и сини очи. Тялото е било открито около двайсет и три и трийсет вчера, трийсет и първи октомври, в Руильотското абатство. Смъртта е официално обявена от доктор Ричард Оуен, полицейския лекар, в нула часа и четирийсет и две минути.

Остави папката на малката маса отстрани и започна аутопсията. Беше правила стотици аутопсии, но се опитваше всеки път да подхожда с абсолютно внимание: самодоволството водеше единствено до грешки. След като се увери, че фотографите са направили всички необходими снимки, сряза въжето, стегнато около врата на Франсис, като внимаваше да не засегне възлите. Направи същото с бръшляна около лявата китка. И двете неща бяха незабавно поставени в пликове за веществени доказателства и запечатани от полицай от лабораторията. След това Сам изстърга частиците под ноктите, взе намазки от устата, носа и вагината, огледа очните мембрани, които свързваха вътрешната страна на клепачите с очните ябълки, защото в случаите на удушаване и асфиксия по тях се образуваха кръвоизливи и кръвонасядания. Фред мина от отсрещната страна на масата и завъртя Франсис, така че Сам да огледа задната част на тялото.

— Няма видими следи от наранявания по задната част на тялото. — Тя прокара пръсти през косата на Франсис. — По главата също не се забелязват наранявания… Какво е това?

Опъна леко кожата отзад на врата и видя миниатюрна следа от убождане. Изненада се и се упрекна, че не я бе забелязала още в абатството.

— Отзад на врата има белег от убождане, вероятно с игла.

Сам се обърна към фотографа:

— Можете ли да заснемете това от всички ъгли?

Фотографът кимна и направи снимки от различни разстояния и ъгли, преди Фред да постави тялото отново по гръб.

Сам започна да прави разрезите. Направи голям V-образен срез на шията и го продължи по цялата дължина на тялото. Мина малко встрани от средата, за да не засегне двата среза, образуващи обърнатия кръст. Започна дисекция на мускулите на шията, слой по слой, докато не се откри ларинксът, който също бе изваден за по-задълбочен оглед. Последваха другите части и гръдният кош. Когато стигна до долната част на тялото, Сам откри бебето.

— В матката има добре развит и видимо здрав зародиш на осемнайсет до двайсет седмици.

Внимателно отдели плода от майка му и го подаде на Фред. Почувства се много тъжна и се зачуди дали преподобният Шоу би бил все така убеден във вярата си, ако видеше какво бе позволил да направят с едно невинно и чисто създание неговият бог. Пое си дълбоко дъх и продължи аутопсията.