Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Поне аз не знам.

— Може да ви се е разминало.

Тя го погледна въпросително и се почуди дали той не я взема на подбив.

Греъм Доус погледна двата златисти ретривъра 3 3 Порода ловджийско куче. — Б.пр. , които подскачаха в градината зад къщата му. Въпреки че бяха само на шест месеца, бяха огромни и изобщо не се поддаваха на контрол. Беше опитал да се консултира с кучешки дресьор, но резултатът бе пълен провал. Не бе сигурен дали кучетата са виновни, или самият той. Знаеше си, че е прекалено мекушав, но сега му оставаха само три възможности. Трябваше или да плати на някого да ги научи на дисциплина, или да ги продаде, или да ги подари. Мислеше първо да опита да ги продаде и ако не успееше, е… сви рамене.

Двете кучета скачаха към оградата с блеснали очи и не спираха да размахват опашки. Скоро трябваше да ги изведе на разходка. Първо ще се отбие за една бира в близката кръчма и после ще ги пусне да потичат в парка половин час — така ще се поуморят, помисли си той. Пъхна ръка през оградата и ги остави да оближат пръстите му няколко пъти, преди отново да затърчат из градината.

Парникът бе огромен и много впечатляващ. В него имаше всевъзможни видове редки орхидеи с прекрасни форми и цветове. Шоу очевидно се гордееше с колекцията си и се похвали, че отглежда растения от всички краища на света. Сам влезе в парника и веднага усети силния аромат, който се носеше в него. Огледа се, очарована и смутена, и забеляза растението стефанотис, което се гушеше сред разцъфтелите орхидеи. Доближи се до един от цветовете с форма на фунийка и вдиша дълбоко. Ароматът бе замайващ и прекрасен. Такъв би трябвало да бъде, слава богу, защото постоянният мирис на формалин бе започнал да притъпява обонянието на Сам, както постепенно ставаше и с всичките й колеги. Когато това положение се влошеше, кариерата й като патолог щеше да приключи. От всичките й сетива обонянието беше най-важно за нея. Дори и зрението й да отслабнеше в някой момент от живота й, така че тя да не вижда градината и цветята си, щеше да може поне да подушва уханието им. Не смяташе, че животът би имал смисъл, ако е лишена от това удоволствие.

Когато Сам и Шоу стигнаха до дъното на парника, гледката около тях се промени драстично. Тук имаше най-пълната колекция от бръшляни, която би могла да си представи. Всякакви форми, големини, оттенъци. Преподобният Шоу извади малкото парченце бръшлян от шишенцето върху пейката и се обърна към Сам:

— Кога загубихте вярата си?

Тя напълно се изненада от този въпрос и мислите й запрепускаха трескаво, търсейки отговор.

Шоу отговори вместо нея:

— Когато някой ваш близък е починал.

Сам просто кимна.

— Така си и помислих. Обикновено става така.

— Но откъде познахте?

— Видях ви как разглеждате разпятията ми. Имам цяла колекция. В поведението ви си личеше интерес, но не и респект. Дори ми се стори, че усещам някакво огорчение. Свикнал съм да изучавам хората по поведението им. С такава професия като моята…

— Баща ми беше убит, когато бях съвсем малка. Видях как стана. — Сам не разбираше защо му казва тези неща, не ги бе споделяла с никого.

Той й се усмихна разбиращо и се върна на темата за бръшляна, а тя продължи да се чувства смутена и някак разтревожена.

— Има десет вида бръшлян и вие сте успели да намерите един от най-редките.

Сам пристъпи към него и погледна бръшляна на пейката.

— Наистина ли?

— Hedera Hibernica. Не е правилният вид, но е рядък. Има само един вид бръшлян, който се свързва с окултното, и той е Helix Poetica — бръшлянът на поетите. Точно такъв е бил оплетен около китката на Чарли, когато са го намерили мъртъв.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Вашите вещици не ми изглеждат много добре информирани, какво ще кажете?

Сам повдигна вежди въпросително.

— Ето, вижте.

Той се протегна към рафта пред себе си и свали широка саксия с бръшлян върху пейката.

— Това — посочи растението в саксията — е Helix Poetica . Ако го сравните с този, който ми донесохте — Hedera Hibernica , ще забележите няколко разлики. — Бръкна в джоба си и извади лупата, която бе взел със себе си. Подаде я на Сам, която започна да разглежда листата. — Както виждате, жилките на Hibernica са много по-отчетливи и бели на цвят. Освен това са малко по-големи. Най-съществената разлика се проявява по-късно през годината, когато Poetica се покрива с много красиви цветове във формата на оранжеви зрънца.

Без да вдига глава, Сам попита:

— А какво е характерно за Hibernica ?