Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Тя почука и влезе в лабораторията. Джордж вдигна глава. Винаги се радваше да види Марша. Според него тя бе най-привлекателното момиче в лабораторията и със сигурност имаше най-страхотните крака. Докато я гледаше как върви през лабораторията към него, той си я представи как лежи отгоре му в каютата на яхтата. Беше я канил на яхтата си няколко пъти, но тя все му отказваше. Въпреки че бе на четирийсет и три, с наднормено тегло, женен и с три деца, той продължаваше да се надява, че има някакви шансове при Марша. Най-после успя да извади проклетото парченце месо от зъбите си, огледа го внимателно и го остави върху опаковката от сандвича.

— Да не си решила най-после да приемеш поканата ми за яхтата?

Марша се усмихна хитро. Беше забелязвала неведнъж как я гледа Джордж, а когато разговаряха, погледът му почти не се отделяше от гърдите й. Това не я караше да се чувства неловко, по-скоро го намираше за забавно. Знаеше, че няма никакви проблеми да се справи с мъжете от типа на Джордж Бишъп. Освен това знаеше, че като флиртува от време на време и се прави на наивна и доверчива, може винаги да получи от него необходимата й информация.

— Може би, зависи дали ще успееш да ми помогнеш с един проблем.

И най-малкият намек, че Марша може да промени мнението си за разходката с яхта, веднага събуди интереса на Джордж. Той изтри ръцете си в лабораторната престилка и взе листа, на който бе нарисувала възела. Бързо огледа рисунката.

— Познаваш ли такъв възел?

Бишъп кимна:

— Добре е нарисуван. Естествено — с ръце като твоите.

Марша повдигна закачливо вежди.

— Това е хирургически възел. Утвърдил се е през 1918-а, по време на Първата световна война, измислил го е хирург на име Уилям Спийкмън.

Марша продължи да му се усмихва в очакване на още обяснения.

— Започва с дясно над ляво, после ляво над дясно…

Тя го прекъсна:

— Звучи като възел за платно.

Бишъп видимо се впечатли.

— Ходила съм на скаутски лагери.

— Пазиш ли си униформата?

Марша се засмя престорено.

— Значи… ъъъ… наистина е почти като възел за платно, но има малки разлики. Тук е ляво над дясно, дясно над ляво и пак дясно над ляво.

— Хирурзите използват ли го още?

— Някои от тях. Използват и други възли, но също и този.

Марша взе листа с рисунката и отново я погледна.

— Защо питаш за това? За някой от случаите ли?

— Не, но ако ще идвам с теб на яхтата, няма да е зле първо да науча няколко възела.

Тя протегна китките си напред една до друга. Очите на Бишъп се разшириха, а Марша се уплаши да не е отишла прекалено далеч, така че бързо напусна лабораторията и се върна на бюрото си, за да позвъни на Сам.

Сам бръкна в чантата си и извади малко стъклено шишенце, в което имаше парченце от бръшляна, който бе открила в гробницата. Подаде го на Шоу.

— Намерих това в гробницата, където бе открито тялото на Джеймс.

Той го доближи до очите си и го огледа внимателно.

— Казаха ми, че знаете всичко и за различните видове бръшлян.

— Всичко… е, чак пък толкова. Все пак знам доста.

— Можете ли да ми кажете нещо за този тук? Не се вижда много, знам, повечето липсва.

Шоу се облегна назад.

— Доста е кафяв по краищата, но мисля, че мога да ви помогна. Казвате, че сте го намерили в гробището?

Сам кимна:

— Да, мисля, че може би е бил омотан около китката на Марк Джеймс.

— Би се връзвало, ако мислите — а вие очевидно сте на това мнение — че в убийството на Джеймс има определени ритуални елементи. Повечето от тези ритуали обикновено се изпълняват върху свещена земя.

— Мислех, че Чарли е бил убит на върха на някакъв хълм?

— Така е, но хълмът Примроуз определено се включва в това определение. Открай време хората са го възприемали като свърталище на вещици и поклонници на сатаната. Кога е бил убит вашият човек?

— Не сме напълно сигурни, но е изчезнал на 20 септември.

Шоу кимна замислено:

— Следващият ден — двайсет и първи, е есенното равноденствие, един от осемте велики празници на вещиците. Това са периоди, добре известни на окултистите — свързани са с голям физически стрес и прииждане на духове. Този е точно преди края на месеца на лозата, след който започва месецът на бръшляна.

— Кога е следващият такъв празник?

— Трийсет и първи октомври — Самхейн, ние го знаем като Деня на вси светии. Той бележи началото на келтската зима. Тъмните сили излизат да търсят отмъщение на този ден.

Сам се сепна:

— Но това е днес!

— Нещо случило ли се е?