Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Слънцето окончателно залезе, а Сам хвърли още няколко лопати пръст около лешника и я утъпка, докато Фармър продължаваше словесната си атака:

— Ако не открием скоро нещичко, ще се наложи да го освободим. Съвсем сигурна ли си, че не си открила нищо?

Сам не бе уверена кое точно — тонът на Фармър или изражението на лицето й — разкри истинските й намерения. Разбра какво я молят да направи и се ядоса.

— Не мога да открия нещо, което го няма! — сопна се тя.

— Може да си пропуснала нещо първия път и да си го открила току-що. Разбираш ли ме?

Сам заглади с греблото пръстта около лешника и се обърна с лице към Фармър.

— Разбирам те много добре. Имате доклада ми. В него е отбелязано всичко. Не съм пропуснала нищо.

Полицайката почервеня от гняв и двете жени продължиха да се гледат известно време.

Адамс бързо се намеси, опитвайки се да разсее напрежението:

— Искаш ли да донеса и другите растения от колата?

— Не, ще се погрижа за тях сутринта. Достатъчно садих тази вечер.

Погледна изкаляните крачоли на Адамс.

— Съжалявам за панталона ти.

Мъжът опита безуспешно да изчетка калта и изруга:

— По дяволите!

Сам тръгна към къщата, без повече да се обръща. Отвори задната врата, влезе в кухнята и затвори зад себе си, после решително заключи, оставяйки двамата детективи сами в смрачената градина.

От момента, в който влязоха в стаята, бе ясно какво си мислят всички останали курсисти. Мъж в напреднала възраст, хванал под ръка красиво младо момиче. Още един пример за мъжката критическа възраст. Тя бе достатъчно млада, за да му е дъщеря, каквато всъщност и беше.

Малкълм Първис седна смутен в дъното на стаята до Франсис и притеснено се огледа. Очакваше с нетърпение момента, в който щяха да се представят и да разкрият истинските си отношения. Лекторката — ниска пълничка акушерка с мило кръгло лице, се представи и помоли всички двойки също да се представят поред. Всички семейни двойки съобщаваха имената си, на какъв етап бе бременността и споменаваха по някоя подробност за себе си. Когато дойде редът на Малкълм, всички в стаята се обърнаха към него и го погледнаха с почти явно неодобрение. Неоснователните им предположения го подразниха и той почти се изкуши да представи Франсис за бременната си приятелка. Все пак при дадените обстоятелства здравият разум надделя и той се чу да изрича:

— Казвам се Малкълм Първис и това е дъщеря ми…

Тя продължи:

— … Франсис, която ще го направи дядо за първи път.

Малкълм бързо завърши:

— Събитие, което аз с нетърпение очаквам.

Всички курсисти се обърнаха към лекторката: някои усмихнати одобрително, други — леко смутени заради грешката си. Франсис видя доволното изражение на баща си и усмихната, го сръга с лакът в ребрата.

Фигурата в сенките проследи с поглед как Фармър и Адамс си тръгват. Изчака, докато стоповете примигнаха в дъното на черния път и след това изчезнаха, когато колата потегли бързо по шосето. Щом се увери, че са си отишли, тръгна по чакълената пътека към задния вход на къщата.

Сам беше в кухнята и си приготвяше вечеря. Беше гладна — не бе намерила време за обяд. Бърнард, рунтавият й тигров котарак, скочи на кухненския плот и започна да души около тенджерата. Тя внимателно го взе на ръце и го погали. Бърнард бе единствената й компания в къщата и Сам много го обичаше. След като се преместиха тук, той бе изчезнал някъде за известно време. Израсъл като домашен котарак, отначало доста се смути от огромните площи край къщата. Постепенно свикна с новата обстановка и сега постоянно мъкнеше в къщата мъртви плъхове, слепи кучета и полски мишки. Сам го остави на земята и в този момент чу почукване на прозореца до вратата. Присви очи в тъмнината, но не видя нищо. Натисна ключа на лампата отвън и градината веднага се обля в светлина, но Сам пак не видя никакъв признак на живот. Леко изплашена, тя нахлузи ботушите и взе една лопата вместо оръжие. Отключи задната врата и внимателно надникна в градината.

— Здрасти, лельо Сам.

Гласът бе познат, но въпреки това я накара да подскочи стреснато. Сам бързо се завъртя и се натъкна на усмихнатото лице на немирния си племенник. Макар и успокоена, възкликна ядосано:

— Защо не почукаш на предната врата като нормален човек? Ще ми изкараш акъла!

— Извинявай, чаках гостите ти да си тръгнат.

Сам не повярва на очите си, като го огледа.

— Какво си правил? Приличаш на пещерняк!

Рики погледна изкаляните си дрехи.