Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Сам отиде до малката веранда зад къщата и взе оттам чифт зелени гумени ботуши. Адамс се появи със залитане иззад ъгъла и се огледа къде да остави лешника. Сам забеляза смущението му и извика:

— В ъгъла!

Адамс тръгна, но в погрешна посока и Сам побърза да го насочи:

— Не, не този ъгъл, ей там. — Посочи далечния ъгъл на градината.

Адамс я изгледа намусено, явно му бе писнало от заповеди и нямаше търпение да се отърве от досадния товар. Най-после стигна до мястото, което Сам му сочеше, и след като тя му кимна одобрително, той остави саксията на земята.

Сам бързо нахлузи ботушите, взе права лопата и торба тор от бараката до къщата и отиде до мястото, където стоеше Адамс. Започна да копае голяма дупка. Още бе раздразнена заради натрапването на двамата полицаи и бързаше да засади лешника, преди да се е стъмнило съвсем, но все пак подхвърли:

— Е, какво е толкова важно, че сте дошли чак дотук в студена влажна съботна вечер?

Фармър погледна Адамс, после нея. Беше й малко неловко да се опитва да води разговор с човек, който постоянно се движи.

— Марк Джеймс. Имаме заподозрян.

Сам вдигна глава, но не спря да копае. Бе толкова студено, че от устата й излизаше пара.

— Страхотно. Щом сте напреднали толкова, аз за какво съм ви? — Довърши дупката и изсипа доста голямо количество тор, докато чакаше отговора на Фармър.

— Арестуваният е собственик на един от местните клубове, казва се Себастиан Бърд.

Сам спря работата си за момент и се облегна на дръжката на лопатата.

— Той има ли интереси към окултното?

— Убийството няма нищо общо с черна магия. Един престъпник се спречкал с друг и си получил наказанието.

— А кръстът, изрязан на гърдите на Джеймс?

— Тези хора живеят в друг свят. При тях е обичайно да се правят подобни неща.

— Е, струва ми се, че всички отговори са ви известни. Защо ви трябвам аз?

— Знаем, че Джеймс е откраднал няколко хиляди лири от касата на Бърд и че Бърд е тръгнал да го търси в нощта, когато смятаме, че Джеймс е бил убит. Имаме свидетел, който потвърждава тези два факта. Освен това знаем, че Джеймс е бил удушен…

Сам вметна:

— С примка.

Фармър прие намусено допълнението.

— Удушен с тръбичка от ветропоказател, какъвто открихме пред клуба на Бърд. Проблемът е, че всеки би могъл да открадне тръбичката: ветропоказателят си виси отвън по двайсет и четири часа и никой не му обръща внимание.

Сам се залови пак с лешника.

— Значи не е направил самопризнания?

И Адамс, и Фармър поклатиха глави едновременно.

— И защо съм ви аз?

— Не съм сигурна, че разполагаме с достатъчно доказателства срещу него. Всички улики изглеждат косвени.

Жената изравни тора на дъното на ямата.

— Ние… — Фармър погледна за миг към Адамс, опитвайки се да сподели отговорността с него. — … ние се чудехме дали не си открила нещо друго, което да ни помогне за обвинението.

Сам отиде до чешмата встрани от бараката, пусна водата, издърпа дългия черен маркуч до прясно изкопаната дупка и започна да я пълни с вода. Хвърли поглед към Фармър.

— Стори ми се, че разполагате с достатъчно улики, косвени или не. Не мисля, че мога да добавя нещо.

След като напои дупката, тя спря водата и започна да се бори с лешника, за да го извади от саксията. Адамс се наведе до нея. С негова помощ Сам успя да издърпа лешника и да го постави в дупката, където корените му се наместиха в калната локва на дъното.

Фармър се подразни от тази идилична сцена и продължи:

— С изключение на парчето от ветропоказателя, което също не е особено полезно поради достъпното му положение, нямаме с какво да докажем, че е бил при убития, нито сме успели да го свържем с някоя от намерените досега следи.

Сам погледна Фармър въпросително и тя продължи:

— Така че се надявахме да си открила още някоя дреболия.

— Например? — Сам не бе съвсем сигурна какво искат от нея.

— Нещо, каквото и да е, което може да свърже Бърд директно с убийството, ще ни е от полза.

— Марша Евънс откри нишки по тялото, които може да подскажат нещо.

Адамс се обади:

— Вече ги проверихме. Почти сме сигурни, че конските косми са от пълнежа на седалката на Джеймс. Също така доктор Оуен ни изпрати проби от сакото си. Същите са като откритите по трупа. Така че и от тях нямаше полза.

Сам повдигна вежди многозначително.

— Вече е говорено с него по този въпрос. Няма да се повтори! — каза Фармър рязко. Сам не бе убедена, че ефектът е постигнат, но я остави да продължи. — Сигурна ли си, че нямаше нищо друго? Нещо, което би могло, ако се интерпретира по различен начин, да ни даде търсеното?