Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Фармър взе в ръка всеизвестния таблоид най-отгоре на купчината и прочете сензационното заглавие:

Статията съдържаше изчерпателно описание на разследването около убийството на неизвестния мъж, чийто труп бе открит в гробището на църквата „Сейнт Мери“, не пропускаше нито една подробност, включително обстоятелствата, при които кучето на клисаря бе открило тялото. Статията бе придружена със снимка на клисаря, гушнал в ръце кучето си. Статиите в останалите вестници бяха в същия стил.

Уърдс продължи да крещи:

— Не се справяш с работата си, Хариет! Изобщо не се справяш! Откъде, по дяволите, са научили всичко това?

— Може да са бутнали няколко лири на клисаря.

— Клисарят би могъл да им разкаже само част от историята. Откъде са научили тези шибани версии за черната магия и сексуалното убийство?

— Доктор Райън, патоложката, го споменава в доклада си. Е, тя го е нарекла „вероятно ритуално убийство“, останалото сами са го измислили.

— И защо проклетите журналисти трябва да разгласяват шантавите си идеи? И Райън кой я пита? Това, което искаме от нея, е „да, той е мъртъв и е умрял по еди-какъв си начин“. Няма какво да ни се пречка и тя. Ще се наложи да поговоря с шефа й. Ти сигурна ли си, че информацията е изтекла от нея?

— Не, не съм сигурна.

— Тогава откъде? Някой от твоите? — На Фармър започваше да й писва от истеричните му изблици и обвинения.

— Нямам и най-малка представа. Накарах Адамс да провери откъде е изтекла информацията.

— Е, внимавай той да си свърши работата. Искам името на дрънкалото и ако е някой от твоите, искам да видя топките му заковани на пода веднага щом научите кой е.

Фармър кимна — какво друго й оставаше.

Уърдс продължи:

— Какво стана със заподозрения, когото прибрахте? Предявихте ли му официално обвинение?

— Не, още не, но положението е обещаващо.

— Не ми трябва обещаващо положение, Хариет. Искам резултат, и то бързо. Колкото по-скоро тази дивотия приключи и хората в околността се успокоят за безопасността си, толкова по-добре.

Той млъкна за момент, надявайки се Фармър да се отпусне, преди да отправи последната си заплаха.

— И никакви издънки, Хариет. Ако не се оправиш с тая бъркотия бързо и не ме отървеш от проклетите журналисти, ще се наложи да обсъдим кариерата ти и дали ще ти отива да се върнеш отново при униформените полицаи!

Фармър издиша дълго, но не каза нищо. Не можеше да го успокои по никакъв друг начин, освен да предяви обвинение към Бърд, а още не бе сигурна дали може да го направи.

Сержант Санди Уилсън седеше пред Крофт Лейн 42 заедно с партньора си — Филип Троукс. Оглеждаше къщите наоколо. Това беше хубав квартал, модерен, но хубав. Всички къщи бяха големи, с по четири спални, двойни гаражи и широки алеи, на които бяха паркирани скъпи коли. Точно в такава къща му се искаше да живее, но не можеше да си го позволи. Струваше му се, че хората никога няма да спрат да купуват тези къщи и затова цените им постоянно растяха. Явно получаваха добри заплати, щом можеха да си ги позволят, помисли си той и се обърна към Филип:

— Какво ще кажеш да живееш тук, а?

Троукс, който дремеше до него в белия „Фиат Панда“, отмести козирката на шапката си назад и се огледа.

— Размяна на съпруги и буйни оргии? Има си хас!

— Това пък откъде ти хрумна?

— Не четеш ли неделните вестници? На жените на богаташите им е писнало от скучния живот. Мрат си за разни такива пакости.

Уилсън поклати глава:

— Ама и ти си един.

— Спомни си убийството в Брадторп миналата година. Богаташко имение. Двама от нашите бяха наказани за употреба на алкохол, докато са били дежурни, а шестима — за неприлично поведение. Била е замесена жената на шефа на банката. Изловили ги доста разсъблечени. Е, някои били с каските си. — Филип се разсмя доволно, нахлупи шапката над очите си и отново се отпусна назад.

— Истинска гордост за полицията.

Троукс отвърна, без да се размърдва:

— Виж какво, това е част от всеотдайността на полицията. Нали трябва да служим на хората? Е, това и правим. Служим дори и по домовете.

Санди Уилсън поклати глава, още по-смаян от коментарите на партньора си, без да отделя поглед от къщата. Мразеше такива задачи. Наблюдение на нечий дом. Тези истории винаги свършваха със сълзи и никой не излизаше победител. Освен това, повече полицаи биваха убити и ранени, докато се опитваха да разрешат някоя семейна свада, отколкото при каквито и да е други обстоятелства. Санди се замисли за наближаващия уикенд и футболния мач в събота. В този момент един тъмносив „Форд Ескорт“ зави по алеята пред дома на Бърд и спря. Троукс се разсъни и проследи мъжа в син костюм, който слезе от колата и ги изгледа.