Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Добре, сега искам това място да бъде претърсено сантиметър по сантиметър. Извикайте и хора от лабораторията, всичко да се свърши както трябва — почти излая заповедта си тя.

Фармър погледна Адамс въпросително и той веднага разбра какво значи този поглед. Беше го виждал достатъчно пъти. Изостави снимката и се зае да претърсва чекмеджетата на бюрото.

Малкълм Първис почука леко на вратата на стаята на дъщеря си и предпазливо я отвори. Франсис лежеше на леглото, пъхнала ръце под главата си, и гледаше замислено тавана. Той се доближи.

— Видях, че свети. Не можеш да заспиш ли?

Франсис се подпря на лакът и погледна баща си.

— Не, не мога да спра да се чудя дали постъпих правилно, като отидох в полицията. Може би не трябваше да се намесвам.

Малкълм приседна на ръба на леглото.

— Постъпи съвсем правилно. Ако той е убил Марк, заслужава да го затворят, и то за дълго. Знам, че Марк не бе идеален, но все пак го харесвах. Той много държеше на теб и не заслужаваше такъв край.

Франсис се отпусна на възглавницата си, но не изглеждаше убедена.

— Но аз не съм го видяла да го убива.

— Не, но косвените улики са доста силни. Сега всичко е в ръцете на полицията и съда, ти направи каквото зависеше от теб.

— Но какво ще стане, когато го пуснат?

— Това няма да е скоро, а когато все пак излезе на свобода, той ще е напълно различен човек. Вече няма да представлява опасност за никого.

Франсис седна в леглото.

— Мислех, че адвокатите виждат доброто във всеки човек.

— Това го правят социалните работници, не адвокатите. Аз например не харесвам повечето си клиенти.

— Но харесваше Марк.

— Да, въпреки здравия си разум. Може би защото се държеше толкова добре с теб.

Франсис се усмихна и хвана ръката на баща си. Малкълм се наведе и бръкна с другата си ръка в малката торба, която бе донесъл в стаята. Извади от нея миниатюрна синя бебешка жилетчица и я вдигна пред дъщеря си.

— Какво ще кажеш?

Тя се разсмя и взе жилетчицата.

— Красива е, но не избързваш ли малко? Откъде знаеш, че ще е момче?

Малкълм бръкна отново в торбата и този път извади розова жилетчица. Подаде я на Франсис, която погледна двете дрешки и заяви:

— Няма да му е лесно на това бебе с такъв голям гардероб. — Обви ръце около врата на баща си и го прегърна силно. — Не знам как ме понасяш, татко. Само проблеми ти създавам.

Той също я прегърна.

— Ти си ми дъщеря и те обичам. Това не зависи от никакви условия. Семейство сме, както и докато майка ти беше жива.

Огромни сълзи започнаха да се стичат по страните на Франсис и да капят върху ризата на баща й.

Фармър говореше, обърната към касетофона, поставен на масата в стаята за разпити. От едната страна на масата седяха тя и Адамс, а от другата — Бърд и адвокатът му, господин Колин Лейн. Себастиан седеше спокойно, небрежно облегнат на стола си.

— Искам да ти припомня, че не си длъжен да отговаряш на въпроси, които могат да те инкриминират. Разбираш ли смисъла на това?

Бърд повдигна вежди и й махна с ръка да продължава.

— Отговори на глас заради записа.

— Да — каза той, като се наведе напред.

Фармър продължи:

— Водим разследване във връзка със смъртта на мъж на име Марк Джеймс. Мисля, че можеш да ни помогнеш в това разследване.

Бърд не каза нищо и продължи да гледа безразлично.

— Познаваше ли Марк Джеймс?

— Да, познавах го, работеше при мен от време на време.

— Какво точно работеше?

— Барман.

— От колко време работеше при теб?

— С прекъсвания — някъде около две години. Всичко беше на приятелска уговорка, неофициално.

— Имаме информация, че е откраднал няколко хиляди лири от теб. Вярно ли е?

Бърд кимна, а Адамс му посочи касетофона.

— Да, вярно е.

Адамс зададе следващия въпрос:

— Защо не си съобщил за кражбата?

— Какъв е смисълът?

— Бихме могли да открием парите.

Бърд се наведе през масата и погледна Адамс право в лицето. Детективът не помръдна.

— Вече и застраховка не мога да си направя. Знаете ли защо? Защото през последната година разбиваха клуба ми седем пъти. Стока и оборудване за над двайсет хиляди лири ми бяха откраднати или съсипани, а вие не си мръднахте пръста. Затова не си направих труда да съобщя за кражбата. — Бърд се облегна отново на стола си.

— Този път си знаел кой е крадецът.

— Знаех кой е и предните седем пъти, но вие въпреки това не направихте нищо.

Фармър отново пое разпита:

— Така че си решил да поемеш правосъдието в собствените си ръце и си се разправил с Джеймс?