Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Честит рожден ден, мамо, ще дойда да те видя пак скоро. — Погали нежно главата й и успя да изцапа ръката си с торта. Уин й подаде парцала. — Благодаря. — Бързо изтри ръцете си, излезе в коридора и се облече. Обърна се за последно към сестра си: — Довиждане засега.

Уин кимна, още сърдита.

— Кажи на Рики, че съжалявам, дето съм пропуснала рождения му ден. Ще му се реванширам. — Сам излезе и тръгна към колата си. Чу как вратата се затръшва зад гърба й.

Отношението на Уин я бе раздразнило. Никога не се бе чувствала близка със сестра си — дори когато бяха малки, бяха много различни. Понякога бе трудно да се повярва, че родителите им са едни и същи. Сестра й говореше така, сякаш само тя правеше жертви. Всъщност единствената причина Сам да се премести от Лондон в Кеймбридж бе, за да е по-близо до майка си. Но Уин сякаш бе забравила този факт. Освен това Сам даваше на сестра си доста щедра издръжка. Уин със сигурност не би се справила без нея, макар че не го признаваше. Но колкото и да се чувстваше ядосана в момента, Сам знаеше, че те са единствените й роднини, и чувството за семейна преданост никога не я напускаше.

Малкълм Първис тъкмо счупи още едно яйце в тигана, когато Франсис влезе в кухнята. Той заговори, без да се обръща към нея:

— Искаш ли да закусиш нещо? Реших да изпържа яйца и бекон.

От миризмата на пържена мазнина на Франсис й се догади по-силно от обикновено.

— Не, благодаря. Ти не си ли на работа?

— Взех си няколко дни отпуска, ще се оправят и без мен. А това също е правна помощ. — Той се обърна към дъщеря си. Тя изглеждаше, както преди да напусне дома им. Беше облякла бяла тениска и дълга дънкова пола. Спомни си, че това бе последната дреха, която майка й й бе купила.

Франсис забеляза начина, по който я гледа, и също сведе поглед към поовехтелите си дрехи.

— Не са последна дума на модата, но нямах голям избор.

— Не съм те виждал с тези дрехи, откакто…

Тя се обади:

— Откакто бях на дванайсет?

— Не точно. Спомням си, когато майка ти ти купи тази пола. Седмици наред беше мрънкала, че искаш точно такава.

Франсис погледна баща си и реши, че моментът е подходящ.

— Бременна съм.

Краткото мълчание, което последва, й се стори цяла вечност.

Баща й остави тигана на кухненския плот, доближи се до нея и хвана ръката й.

— Сигурна ли си?

Франсис кимна:

— Да, почти няма съмнение. Сутрин много ми се гади.

— И с майка ти беше така. Извинявай, че размирисах на пържено.

— Не си ли сърдит?

— Сърдит? Как може да съм сърдит? Дъщеря ми се е върнала у дома и освен това ще ме направи дядо. — Той се поколеба за момент, защото бе много развълнуван. — Тоест ако си решила да задържиш детето?

— Решила съм — отвърна тя.

Малкълм се усмихна и кимна.

— Ами бащата? Себастиан ли е?

— Да, но не искам да знае.

— Може да научи в някой момент.

— Тогава ще е прекалено късно. Вече ще е в затвора.

— Защо? Да не те е бил? — попита Малкълм разтревожено, объркан от думите на дъщеря си.

— На мен нищо не ми е направил. Спомняш ли си Марк Джеймс?

— Разбира се, нали го защитавах.

— Знаеш ли, че е бил убит? Съобщиха го по новините. Тялото му било открито в гробището, това е Марк.

— Видя ли го? — Франсис поклати отрицателно глава. — Тогава откъде си толкова сигурна?

— Той татуира името ми на дясната си ръка. Направи го с една игла и мастило. Трупът, намерен в гробището, имал на дясната ръка татуировка „Франсис“. Марк е, знам, че е той.

Малкълм я прегърна през рамото.

— Съобщи ли на полицията?

Тя отново поклати глава.

— Не мислиш ли, че трябва да го направиш?

— Не е толкова просто. Знам и кой го е убил. Себастиан.

Малкълм се вгледа в лицето й.

— Сигурна ли си? Съвсем сигурна?

Франсис кимна:

— Много ме е страх. Боя се, че може да съм следващата в неговия списък.

За миг Малкълм бе поразен и просто прегърна дъщеря си силно.

— Никой няма да те нарани — нито Бърд, нито някой друг. Пак сме заедно и никой няма да ни раздели, обещавам.

Франсис седеше с баща си в една от залите за разпити, а срещу тях бяха застанали Фармър и Адамс. Фармър огледа с любопитство Франсис. Не я бе виждала преди, но познаваше баща й — Малкълм Първис, доста добре. Беше се явявал и като защитник, и като обвинител по дела, в които и тя участваше. Той бе много добър.

Подадоха на Франсис фотопортрета, който бяха приготвили за пресконференцията.

— Това Марк Джеймс ли е?

Франсис дълго се взира в изображението, преди да отговори: