Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Прилича доста на него. Лицето не е с точно такава форма и носът е малко по-голям, но иначе е той. — Тя върна фотопортрета на Фармър. — Очите му бяха сини впрочем. Тъмносини.

— Кажи ни за татуировката му.

— Направи си я сам с игла и шишенце мастило. Опитваше се да ме впечатли според мен. Не беше лош човек, просто от време на време се държеше глупаво, това е всичко.

— Имаше ли някакви роднини?

— Поне аз не знам да е имал. Родителите му загинали при катастрофа, когато бил съвсем малък. Отгледала го леля му, но почти не му обръщала внимание. Както и да е, тя също починала преди няколко години и той останал съвсем сам. Имаше си апартамент…

— Къде?

— На Хистън Роуд седемдесет и девет май. Но го освободи. Изнесе се в деня, когато трябваше да избягаме заедно.

— От малкото, което знаем за Марк, той не ми се струва твой тип.

— Връзката ни не беше сексуална, е, поне за мен не бе. Бяхме по-скоро като брат и сестра. Познаваме се още от основното училище, бяхме приятели.

— Но Марк е искал да сте повече от приятели.

— Да, но знаеше какви са моите чувства. Не се опита да промени нищо през всичките години, в които се познавахме. — Замълча. — Открихте ли колата му?

— Каква кола е имал?

— Много стар спитфайър. Но бе влюбен в нея.

Адамс се обърна към Фармър:

— Преди две-три седмици имаше съобщение за намерена изгорена кола близо до Нортуик, май беше спитфайър. Не бе останало достатъчно, за да се открие на кого е била регистрирана. Предполагаше се, че са я откраднали другаде, повозили са се и после са я запалили.

— Всичко, което притежаваше Марк, бе в тази кола, целият му живот.

— И защо искахте да избягате? — продължи Фармър.

— Бременна съм. Себастиан каза недвусмислено, че не желае деца, и се страхувах, че ще ме принуди да направя аборт. Освен това започна да става много избухлив.

— Удрял ли те е? — Мъжете, които биеха жени, винаги привличаха специалното „внимание“ и омраза на Фармър.

— Да.

— Често ли?

— Само веднъж — в нощта, когато Марк изчезна. Но и това бе достатъчно. Винаги се започва с първия удар, нали?

— И защо реши да избягаш с Марк?

Франсис погледна баща си.

— Мислех, че той е единственият ми приятел.

Малкълм се наведе и хвана ръката й.

— Двамата с дъщеря ми известно време бяхме прекъснали връзка помежду си, но сега вече изгладихме недоразуменията.

— И Марк е откраднал парите, така ли?

— Да, но аз му го подсказах. Той бе готов на всичко за мен и аз го използвах. Не съм много добър човек, нали — промълви тя смутено.

— Защо ти бяха парите?

— Не бяха за мен, а за бебето. Знаех, че Себастиан няма да ми плаща издръжка, а детето е негово в края на краищата. Не исках да го отгледам в някой бордей.

Малкълм отново се обади:

— Ще възстановя на Себастиан всички пари, които той е загубил в резултат на случилото се, само ми съобщете точната сума.

Фармър кимна и продължи с въпросите:

— Казваш, че така и не си видяла Марк онази нощ?

— Не, той не се появи.

— Но Бърд се е появил.

— Да. С Марк бяхме решили, че на гарата ще сме в безопасност. Стори ни се подходящо място за среща, защото там нямаше вероятност да ни забележи случайно някой от приятелите на Себастиан.

— Защо мислиш, че той е убил Марк?

— Очевидно бе ходил да го търси, освен това знаеше къде съм аз, а това не бе просто съвпадение. Беше в ужасно настроение. Никога не бях го виждала толкова разярен. Помислих, че се кани да ме убие.

— И тогава ли те удари?

Франсис кимна.

— Той върна ли си парите? Не ги намерихме у Марк.

— Не знам. Не е споменал и дума за това оттогава.

— Значи не е продължил да търси Марк или да се опитва да си върне парите?

— Поне аз не знам да го е правил. Не.

— Имаш ли представа колко му е откраднал Марк?

— Не точно, но трябва да са били няколко хиляди, взел ги е от сейфа на Себастиан в клуба.

— Добре. Ами мисля, че това е достатъчно. Ще извикам някой да запише показанията ти. Просто повтори това, което каза пред нас.

Франсис погледна баща си и той й се усмихна окуражително.

Пред клуба на Бърд, както винаги, имаше дълга опашка от чакащи. Фармър се вгледа в лицата на младежите и разпозна няколко от тях. Реши, че тук спокойно може да се събере информация за „Кой кой е“ в младежките престъпни среди на Кеймбридж. Погледна часовника си.

— Къде, по дяволите, е проклетото подкрепление?

Адамс, който седеше до нея в колата, погледна часовника на таблото.

— Точно единайсет е, сигурно ще дойдат всеки момент.