Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Много съм заета напоследък. Занимавам се с убийството в Нортуик.

Уин не се впечатли.

— Нима? Искаш ли чай?

— Да, моля те. Премръзнала съм. Къде е мама?

— В дневната.

— Донесоха ли цветята?

— Удивена съм, че си се сетила.

Сам усети леко угризение на съвестта, но не каза нищо.

Сестра й продължи:

— Поставих ги в една ваза в нейната стая. Много са хубави. Ти и твоите цветя, същата си като татко!

Сам се усмихна, доволна от сравнението.

— Как е тя?

— Днес не е особено добре.

Сам кимна, свали палтото си и го метна на парапета на стълбите, преди да влезе в дневната при майка си. Гледката, която я посрещна, успя да я изненада. Докато бе стояла сама, майка им бе решила да започне тортата и бе загребала с ръце няколко големи парчета, които безуспешно бе опитала да пъхне в устата си. Сега повечето от тортата бе размазана по дрехите й.

Сам я погледна и се усмихна.

— О, мамо, така много ще те харесат!

Майка й се усмихна, без изобщо да осъзнава какво е направила.

— Здравей, скъпа, прибра ли се вече от училище?

Сам викна към кухнята:

— Уин, донеси някакъв парцал. Мама е започнала тортата, без да ни чака.

Нямаше нужда Уин да изразява с думи яда си — всичко бе изписано на лицето й. Влезе в стаята и се зае да чисти размазаната торта от дрехите и лицето на майка си.

— Все едно имаме бебе в къщата, дори по-лошо. — Уин хвана с длани лицето на майка си и я погледна. — Знаеш ли колко време ми отне да ти направя тази торта? Знаеш ли колко пари изхарчих?

Сам я гледаше, смутена от отношението на сестра си към майка им.

— Не се впрягай толкова, Уин, тя не разбира какво прави.

Уин не бе в настроение да се държи разумно. Беше възлагала такива надежди на тази вечер, а всичко бе отишло по дяволите толкова бързо. Чувстваше се изморена и разочарована и докато търкаше лицето на майка си, неволно натискаше все по-силно.

— Разбира и още как. Прави всичко моят живот да стане още по-непоносим. — Тя се взря в очите на майка си. — Така е, нали? Правиш го, за да ми отмъстиш.

Сам се намеси:

— Не говори глупости.

Уин рязко се обърна към нея.

— Не ми казвай кое са глупости и кое не. Когато ти започнеш да се грижиш за това семейство, тогава ми говори кое са глупости. Когато ти се наложи да живееш с нея ден и нощ, седмица след седмица, да слушаш постоянните й оплаквания и обиди, да сменяш напиканите й чаршафи и да я преобличаш, тогава ми разправяй кое са глупости!

Уин започна да дърпа трохите от косата на майка си, а Сам, разстроена и изненадана от избухването на сестра си, с мъка произнесе:

— Ще увелича издръжката, ако това ще ти помогне.

Не трябваше да го казва точно сега.

— За теб всичко се свежда до пари, нали така? Не, не ти искам парите, искам да се грижиш малко повече за майка ни. Ако татко бе жив, а не мама, положението щеше да е съвсем различно, нали?

— Не е честно.

Сам знаеше, че в обвинението има известна истина, но въпреки това я заболя. Винаги се бе чувствала по-близка с баща си, както Уин бе близка с майка им. Просто така се бяха стекли нещата в семейството им. Тя винаги бе доброто и умно момиче на татко. Когато го убиха, тя бе много малка, но се почувства разтърсена. Сега си даваше сметка, че е прекарала живота си оттогава насам, опитвайки се да прогони чувството за вина и да докаже, че наистина е „умното и добро момиче“ на татко.

Уин се обърна гневно към сестра си:

— Не е ли? Виж мен — от три години съм сама, откакто на Джон му писна и избяга в Ирландия. Имам две деца и къща с три спални. И имам нея — посочи ядосано майка им, която събираше последните парченца торта от роклята си и ги ядеше, — а тя се нуждае от повече наглеждане, отколкото някое бебе. Рики, който между другото стана на седемнайсет години миналата седмица, благодарим ти за поздравленията… — Сам бе забравила и знаеше, че няма никакво извинение. — … вече не издържа да спи в една стая с брат си и иска да си има място, където да се усамоти поне малко. Като няма такова, за забавление ме тревожи и прави каквото си иска…

Сам я прекъсна и опита да успокои ситуацията:

— Дали да не проверим за старчески дом?

— Защо не я вземеш малко при себе си?

— Не мога, знаеш това!

— Ще ти попречи, нали? Не е достатъчно представителна, за да я покажеш на надутите си приятели.

Сам виждаше, че е безполезно да обяснява каквото и да е, докато Уин е в такова настроение.

— Май е по-добре да си тръгвам.

Уин скръсти ядосано ръце и кимна.

Сам се наведе и целуна доста разрошената коса на майка си.