Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

През последните години тя си бе извоювала известна независимост и макар че още се контролираше от Министерството на вътрешните работи, вече можеше да поема задачи и от прокуратурата, и от адвокати на защитата. Тази промяна си пролича, когато таблото с емблемите на полицейските управления от цялата страна мистериозно изчезна от фоайето на лабораторията, където бе стояло години наред.

Сам най-после стигна до стаята. Почука на вратата и надникна през стъклената преграда между коридора и лабораторията, търсейки с поглед приятелката си — Марша Евънс. Забеляза я в дъното на стаята — тя седеше, долепила очи до окуляра на един микроскоп „Никон“, а дясната й ръка внимателно наместваше фокуса при всяка следваща плака. Щом чу почукването, тя погледна към стъклената преграда. Веднага разпозна приятелката си, усмихна се и й махна да влиза, после отново се залови с микроскопа.

Сам натисна сивата дръжка на вратата и влезе в безупречно чистата бяла лаборатория. Марша не вдигна веднага глава, но я поздрави:

— На какво дължа тази чест?

Двете се познаваха, откакто Сам се бе преместила в Кеймбридж преди година. Марша бе по-млада от Сам, но те бързо се сприятелиха и всяка високо ценеше професионализма на другата. Марша бе започнала работа в тази област само преди няколко години, но имаше вроден талант, бърз аналитичен ум и още по-бърз поглед. Тези й способности неминуемо щяха да й донесат ранно издигане в кариерата — нещо, което Марша успяваше засега да избегне, защото предпочиташе работата в лабораторията пред по-високия пост и свързаната с него бумащина и бюрокрация.

— Реших да видя как я карат трудовите хора. И да ти предложа да обядваме заедно. Искам да ме посъветваш каква нова прическа да си направя. Старата вече ми омръзна.

— Нова прическа? Да не би да надушвам някаква особена причина зад това желание за промяна на външността? Да не се е появил някой нов мъж в живота ти, за когото не си ми разказала?

— Нямам късмет, Шерлок. Просто искам да повдигна малко ужасно ниското си самочувствие.

— Ниското си самочувствие? Това е нещо ново. Но една промяна в имиджа все пак звучи интересно, може и да дойда да обядвам с теб.

— Супер. Междувременно да си открила нещо интересно?

Марша се усмихна тъжно.

— Почти няма за какво да се захванем: още не са открили дрехите му. Намерих няколко дреболийки по тялото му все пак. Искаш ли да погледнеш?

Сам кимна и двете отидоха до другия край на стаята, където няколко микроскопа стояха безучастно върху бял плот. Марша доближи очи до единия, намести фокуса и се дръпна.

— Ето, погледни.

Сам надникна в окуляра на микроскопа. Под стъклото имаше една-единствена тъмносиня нишка. Структурата на нишката се състоеше от поредица успоредни вълнообразни влакънца, което подсказваше естествения й произход, може би вълна — помисли си Сам. Промени степента на увеличение от двеста на четиристотин и огледа сърцевината на нишката, където се виждаха нарушените черни връзки. Тези връзки се образуваха при растежа на косъма и умиращите клетки се заместваха от миниатюрни въздушни джобчета, които изглеждаха като черни мехурчета. Понякога сърцевината се различаваше много отчетливо, но това не бе типично за вълнените влакна.

— Тъмносин цвят естествена вълна.

Марша се впечатли.

— От?

— От тъмносиньо сако или панталон.

— И аз така мисля, но има известно съмнение за цвета. При тази силна изкуствена светлина се вижда истинският цвят — наситено тъмносин. Но при нормални обстоятелства, за някой минувач на улицата той може да изглежда и черен. Така че един потенциален свидетел може да е видял нашия убиец, облечен в черно сако или панталон, не в тъмносини.

Сега бе ред на Сам да се впечатли.

Марша продължи:

— Ще мога да ти кажа повече за цвета, когато направя хроматографски и спектрофотометричен тест.

Сам отново погледна в микроскопа. В този момент си спомни вечерта, когато бе отишла на местопрестъплението, и разговора си с Ричард Оуен.

— Къде откри нишката?

— Закачена за врата на трупа.

— Само тази ли беше?

— Имаше няколко. Защо ми се струва, че не ми казваш всичко?

— Ричард Оуен беше облечен с вълнено сако онази вечер, когато бе открито тялото. Ще трябва да вземеш проби от сакото му, за да сме напълно сигурни, но се обзалагам…

— Кой Оуен — полицейският лекар ли? Той не беше ли си облякъл предпазния костюм?

Сам поклати глава.

Марша побесня.

— Е, значи всичко е ясно. Полицейският лекар е убиецът.