Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Мирише чудесно.

Сестра Вероника се обърна и видя отец Едуард Фарър да й се усмихва откъм вратата.

— Нищо не мирише, още не съм кипнала водата.

— Е, но след малко ще мирише чудесно и аз вече го предусещам.

Тя се засмя:

— Значи да направя две чаши чай?

— Ще бъде много любезно от твоя страна, щом го предлагаш.

Сестра Вероника продължи да се занимава с чая, а отец Фарър взе писмата и започна да ги преглежда.

— Сметки, сметки и пак сметки. А, ето нещо различно. Адресирано е до мен. — Той отвори плика, извади един лист от него и го прочете, развеселен. — Ето! Край на всичките ни проблеми!

Сестра Вероника, която в момента сипваше чая, го погледна въпросително.

— Според това писмо съм спечелил 10 000 лири, околосветско пътешествие и спортна кола. Трябва само да попълня този малък формуляр, да го изпратя и цялото богатство на света ще е в ръцете ми.

— И за какво ти е спортна кола?

— За да има с какво да откарам десетте хиляди лири до кораба за околосветското пътешествие.

Тя му подаде чая и взе писмото от ръката му.

— Звучи ми много измислено. О, ясно, ето я уловката. Трябва само да си направиш годишни абонаменти за няколко тъпи списания.

— Момичетата може и да ги харесат.

— Само ако са „На седемнайсет“ или „Космополитън“.

— Какво, пак ли четат „Космополитън“? При цялата ни библиотека с шедьоври от класиката! Какво да се прави, модерни времена…

— Трябва истинско чудо, за да се случи някой да ти даде, без да иска нещо в замяна.

Отец Фарър я погледна тъжно.

— Сигурно си права, сестро. А чудесата, както и парите, не растат по дърветата. Хайде, ще се видим по-късно.

Сестра Вероника остави чашата си на масата и започна да отваря писмата. Правилно бе предположила — бяха сметки и реклами. Най-накрая стигна до кафявия пакет. Бе здраво опакован и се наложи да използва кухненската ножица, за да го отвори. Изряза опаковката от едната страна и изсипа съдържанието на масата.

Писъкът й се чу в целия манастир. Отец Фарър пристигна пръв. Като чу писъка, той си помисли, че убиват някое от момичетата, и бързо пробяга разстоянието до кухнята. Щом стигна там, видя сестра Вероника, притиснала длан към устата си, да сочи към масата с трепереща ръка. Отец Фарър погледна в посоката, която сочеше ръката. На кухненската маса и по пода наоколо имаше стотици банкноти от по пет и десет лири. Отец Фарър ги погледна удивено, после взе написаната на машина бележка, която също бе изпаднала от пакета.

Смятам, че това ще помогне за работата на манастира.

Отец Фарър грабна шепа банкноти и вдигна поглед към тавана.

— Този път беше много бърз, Господи. Остава да се погрижиш и за спортната кола.

Когато най-после се върна вкъщи, вече бе съвсем светло. Паркира колата в гаража и бързо се отправи към кабинета си в задната част на къщата. Въпреки че вратата на кабинета изглеждаше дървена, тя всъщност бе изработена от осемсантиметрова закалена стомана. Отключи я, бързо влезе вътре и веднага заключи зад себе си.

Отиде право при бюрото, отвори едно от страничните чекмеджета и извади голяма синя папка, съдържанието на която започна веднага да прелиства. Първата снимка, която видя, бе на Марк Джеймс до любимия му спитфайър. След снимката имаше кратка биография на Джеймс и описание на всекидневните му действия. И снимката, и биографията бяха зачеркнати с по един голям червен кръст.

Продължи да ги гледа усмихнато още известно време, доволен от свършената работа. След това обърна на следващата страница и огледа снимката там. Беше на красиво младо момиче, фотографирано на главната улица в Кеймбридж, докато оглежда витрината на някакъв магазин. Той изчете информацията за нея и с какво се занимава, после пръстът му се плъзна нагоре и спря на името: Франсис Първис.

Саманта Райън бързо си проправи път по мрачния коридор към лабораторията по криминология в Скривингдън. Големите прозорци между лабораториите и коридора й помагаха лесно да се ориентира. Във всички помещения имаше бели работни плотове, осеяни с различни видове сложно оборудване. Прилични на призраци учени и лабораторни техници се движеха между плотовете или седяха, задълбочени в някакъв експеримент. Скривингдън бе една от шестте регионални лаборатории и поемаше почти всички криминологични изследвания, свързани с разследваните престъпления в източната част на страната. Скрита сред дърветата зад местната болница, тя се занимаваше не само с откритите на местопрестъпленията следи и улики, но и с експертизи за огнестрелни оръжия, които постъпваха от цялата страна. Благодарение на това Скривингдън бе може би най-натоварената и най-уважаваната криминологична лаборатория.