Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Гласът на Бърд прекъсна мислите й:

— Фран, какво, по дяволите, става там долу?

Някакво чувство за самосъхранение се събуди у нея. Досега не бе осъзнавала в колко опасно положение се намира. Бе много важен свидетел и Бърд сигурно си даваше сметка за това. У нея се пробуди и още едно чувство, много по-първично, чувство, което не бе изпитвала досега — чувството на майка, защитаваща нероденото си дете. Тя бързо изтича до вратата, грабна ключовете за колата на Бърд и се втурна навън.

Бърд остана в леглото още минута, опитвайки да се осъзнае. Отново извика, но пак не получи отговор. Изведнъж чу, че някой форсира двигателя на спортната му кола, при което веднага скочи на крака и хукна към кухнята, за да види какво става. В гнева си не се сети, че всъщност се бе събудил от шума на чупещо се стъкло и щом пристъпи в кухнята, парченцата се забиха в босите му ходила. Той изпищя от болка и се хвана за кухненската маса, за да не падне. Въпреки непоносимата болка, успя да достигне до широко отворената врата на кухнята, оставяйки кървава диря след себе си.

Видя как любимото му порше подскача на тласъци по алеята, докато Франсис се бореше да овладее непознатата скоростна кутия. Най-после тя успя да уцели подходящата скорост и колата потегли с ръмжене и изчезна надолу по улицата. Бърд я изпрати с поглед, после се свлече на пода и започна да вади стъклата, забили се в ходилата му.

Франсис не можеше да се оправи с лоста за скоростите на поршето. Колата бе прекалено сложна за управление и с много мощен двигател. Досега бе карала само един доста стар „Форд Ескорт“, който стоеше повече време на ремонт, отколкото се движеше. Очите й още бяха зачервени и замъглени от сълзите, които се стичаха по страните й. Беше й студено: тънкият сатенен халат не можеше да я стопли. Комбинацията от студа и шока, последвал новината за смъртта на Марк, я накара да се разтрепери неконтролируемо. Не можеше да спре да мисли за него и да се обвинява за случилото се. Тя си бе поиграла с него, бе се възползвала от чувствата му, за да го накара да я слуша като вярно куче. А той заслужаваше много повече. Сега — заради нейния егоизъм — той бе мъртъв, убит от приятеля й. Не бе сигурна дали ще преживее този шок.

Спря рязко поршето на червения светофар на едно кръстовище и изключи от скорост. Почти веднага светофарът светна зелено и колите отзад започнаха шумно да форсират двигателите си, за да я подканят да тръгне. Опита се да включи на първа скорост, натискайки с всички сили съединителя, но въпреки усилията й, скоростният лост не заставаше на нужната позиция. Неколцина от шофьорите отзад съвсем се изнервиха и започнаха да свирят с клаксоните си, подканвайки я да тръгне или да се дръпне настрани. Най-после с едно отчаяно движение тя успя да намести скоростния лост и поршето потегли напред. Изненадата, че най-после се е справила с лоста, свари Франсис напълно неподготвена и колата навлезе съвсем бавно в кръстовището, където отново спря и изгасна. В този момент светофарът отново светна червено и колите отляво и отдясно започнаха да навлизат в кръстовището. Напълно паникьосана, Франсис се опита бързо да запали, но задави карбуратора и при това положение колата окончателно отказа да запали. Обградена от всички страни от клаксони и сърдити викове, Франсис отпусна глава върху кормилото и се разплака.

Застанала на подиума в аудиторията, Сам огледа лицата на младите си студенти и се зачуди колко от тях в крайна сметка ще станат съдебни патолози. Сигурно малцина: повечето от студентите бяха деца на новата епоха и се интересуваха от бляскавите звания и огромните банкови сметки, които се натрупваха при практикуване на някоя от разнообразните специалности на хирургията. Сам кимна на един студент, който седеше най-отзад, и той изгаси осветлението в залата. Тя натисна копчето на дистанционното и почти веднага на стената над нея проблесна лъч светлина и се показа първата снимка. Беше снимка на всекидневна; на канапето имаше труп на мъж — или поне това, което бе останало от него. Лявата част на главата му бе отнесена и голяма част от мозъка, черепа и кожата бяха размазани на стената зад него. Тялото на мъжа бе леко наведено надясно и останалата част от мозъка му висеше полуиздадена от черепа. Дясната страна на лицето изглеждаше непокътната и на нея бе изписано изражение на шок и изненада. Гледката бе ужасяваща. Дистанционното излъчваше тънък лъч червена светлина и Сам го използваше, за да посочва различните елементи от снимката, които споменаваше в коментара си.