Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Питър Бушби, „Сън“. Вярно ли е, госпожо старши детектив, че убийството на този млад мъж е свързано по някакъв начин с черна магия? Особено като се знае, че е бил намерен гол в гробището, и то в полунощ?

Фармър леко се смути от този въпрос.

— Тялото определено не бе намерено в полунощ…

Още една репортерка скочи на крака.

— Клер Харгрийвс, „Кеймбридж Ивнинг Нюз“. Научихме, че отпред по тялото на жертвата са изрязани някакви ритуални знаци. Може ли да ни разкажете по-подробно за тях?

Фармър усети как се вбесява.

— По тялото имаше множество рани и все още е под въпрос дали някои от тях са с ритуален характер, или не.

Нов въпрос от дясната страна на залата:

— Хелън Блекмор, „Дейли Мирър“. Ако убийството не е свързано с черна магия, как ще обясните наличието на мъртъв петел и четири черни свещи край тялото?

— Доколкото ми е известно, не е имало…

— Можете ли да потвърдите пред нас, че убийството е свързано с черна магия?

Стаята избухна в какофония от зададени на висок глас въпроси. Наложи се Адамс да повиши глас, за да ги усмири:

— Мисля, че засега не разполагаме с друго. На изхода полицай Джил Уорън ще ви раздаде кратък бюлетин, съдържащ цялата необходима ви информация. Благодаря.

Двамата детективи излязоха от залата под дъжд от неспирни въпроси.

Фармър едва се сдържаше да не избухне.

— Откъде, по дяволите, са научили всички тези глупости?

Адамс се опита да я успокои:

— Научили са най-вече измислици.

— Но имаше и няколко верни факта. Откъде са научили за разрезите например?

— Доста възможности. Половината от детективите в отдела пийват по чашка с местните репортери.

— Онази проклета патоложка е виновна за всичко, тя и странните й идеи. Обзалагам се, че тя се е раздрънкала!

— Не мога да допусна доктор Райън да си има вземане-даване с пресата — прекалено много държи на професионалната си репутация.

Фармър го изгледа, изненадана, че той защитава човек, когото познава съвсем бегло.

— Е, който и да е бил, държа да го откриеш, и то бързо!

Франсис погледна часовника до леглото. Беше един без десет. Всъщност това бе рано за тях: дните им обичайно започваха към два. Бяха си тръгнали от клуба чак в три сутринта и когато се бяха прибрали вкъщи, Бърд настоя да докаже мъжествеността си. Франсис не изпитваше никакво желание за секс, но не смееше да го признае пред Бърд, за да не започне той да й задава въпроси. Така че се налагаше тя да издава подходящите звуци и да се преструва, за да го увери в сексуалната му мощ. Чудеше се още колко време ще успее да опази тайната си от него. Имаше късмет в повечето дни да не й се гади сутрин, но вече започваше да пълнее и плоският й корем започваше да се подува. Бърд вече го бе споменал веднъж, дори настоя веднага да започне диета и я замъкна със себе си във фитнес центъра, за да влезе отново във форма. Франсис знаеше, че скоро ще се наложи да му каже. Нямаше представа каква ще е реакцията му и се плашеше от последиците. Сега отметна крака от леглото, наметна късия сатенен халат върху голото си тяло и се замъкна в кухнята.

Взе чайника и го разклати — беше празен, така че тя го напълни с вода и в същото време си пусна радиото. Докато чакаше чайникът да заври, изучи внимателно лицето си в огледалото в кухнята. Синината почти бе избледняла и вече нямаше да се налага да използва толкова много грим. Спомни си удара и потрепери. Отново благодари на съдбата си, че не бе счупил челюстта й, но явно тя бе по-силна, отколкото предполагаше.

От чайника започна да излиза пара и Франсис отиде до хладилника за млякото. Започнаха новините в един часа, тя се заслуша с половин ухо и в този миг чу съобщението.

— Тази сутрин полицията се обърна за помощ към всички граждани във връзка с идентифицирането на тялото, което бе открито в гробището на църквата „Сейнт Мери“ в Нортуик преди малко повече от седмица. Тялото е на бял мъж, около осемнайсет-двайсетгодишен. Висок е около сто седемдесет и три сантиметра и тежи приблизително седемдесет килограма. Косата му е светлоруса, но естественият й цвят е бил тъмнокафяв. Вероятно най-характерната отличителна черта е малката татуировка на дясната ръка, която се състои от една дума — „Франсис“…

До този момент не бе слушала внимателно, но веднага разпозна описанието на татуировката. Спомни си гордостта, изписана на лицето му, когато й я бе показал. Новината вцепени Франсис почти със силата на удара на Бърд. Тя се хвана за ръба на мивката, опитвайки се да запази равновесие, но бутилката мляко се изплъзна от ръката й и се разби на пода, обсипвайки го с парченца стъкло и разлято мляко. Погледът на Франсис се замъгли и стомахът й се присви от шока. Чак сега тя осъзна защо Марк не се бе появил в онази нощ. Бърд го бе убил.