Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Фред й подаде метъра и Сам премери дължината на двата среза.

— Вертикалният срез е четирийсет и два сантиметра, а хоризонталният — двайсет и осем сантиметра.

Тя върна метъра на Фред, който й подаде нож за дисекция. Сам притисна скалпела и отвори двата среза.

— Срязванията са повърхностни, не са дълбоки.

Погледна към Фред и му кимна. Той завъртя внимателно тялото на една страна и Сам подробно огледа гърба.

— На останалата част от тялото няма видими следи от наранявания.

Сам отново кимна и Фред върна тялото в първоначалното положение. Тя взе отново ножа за дисекция и започна разреза на тялото.

— Започвам вътрешния оглед.

Адамс знаеше какво ще последва: отделяне на черния дроб, на пикочния мехур, вземане на проби за токсикологични изследвания. Бе виждал достатъчно подобни процедури и сега извърна глава.

Франсис огледа лицето си в огледалото, като отдели специално внимание на лявото си око. Избледняващата синина чак сега можеше да се прикрие с грим. Той не я бе удрял преди и Франсис бе твърдо решена, че няма да му позволи да го направи отново. Беше й се извинил, но колкото и необичайно да бе това за човек като него, тя все още се чувстваше застрашена.

Бе минал месец от неуспешния й опит да напусне Бърд. Беше й писнало да чака на гарата и тъкмо бе стигнала до паметника на загиналите във войната, когато чу познатия рев на двигателя на спортна кола. В първия момент си помисли, че Марк най-после се е появил, и се почувства ядосана и въодушевена едновременно. Пусна куфара на тротоара и заподскача, махайки с ръце към фаровете на приближаващата се кола. Щом стигна до нея, колата рязко спря. Фаровете я заслепиха, но тя се усмихна по посока на предното стъкло. Вратата откъм шофьора се отвори и се появи тъмната фигура на мъж.

— Не си се разбързал особено.

— Щях да дойда и по-рано, ако знаех.

Не беше гласът на Марк. Франсис усети как тялото й се вцепенява при вида на Бърд, който тръгна към нея.

— Бързо си оздравяла. Като тръгвах за клуба, ти едва не умираше, а я се виж сега — здрава като камък. Чудеса прави този аспирин, а?

Франсис го гледаше, без да смее да мръдне или проговори. Той я доближи съвсем, сграбчи лицето й в голямата си ръка и стисна бузите й, при което тя изплака от болка.

— И не се ли появи твоят любим?

Заплашителният му тон я ужаси. Тя продължаваше да гледа безмълвно в очакване на това, което ще последва.

— Кога най-после ще се научиш, тъпа кучко? Той не те искаше, искаше само парите и сега, като ги докопа, вече никога няма да го видиш! Никой не може да ме прецака и после да се измъкне безнаказано. Още по-малко ти и Джеймс.

Ударът, който последва, бе спонтанен и необуздан. Бърд зашлеви лицето й с опакото на дланта си толкова силно, че тя политна назад и се просна тежко на пътя. Следващото нещо, което помнеше, бе, че на следващата сутрин се събуди в леглото на Бърд.

Странно бе, че той изобщо не спомена Марк и парите след онази нощ. Тя знаеше, че Марк е успял да ги открадне и че се е измъкнал от клуба по пожарната стълба отзад, както бяха планирали двамата. Научи го от персонала. Но оттогава от Марк нямаше ни вест, ни кост. „Сигурно се пече на някой плаж в Испания“, мислеше си Франсис. Не можеше да разбере защо той бе взел парите и я бе изоставил. Изобщо не бе предполагала, че нещата ще се развият по този начин, като знаеше какви бяха чувствата му към нея. По-скоро тя би го изоставила, отколкото той нея — така смяташе. Но очевидно не го бе познавала толкова добре, колкото си мислеше. Всъщност никога не бе успявала с преценките си за хората — иначе никога не би се забъркала с човек като Бърд.

Парите трябваше да са за нея и бебето. Бърд винаги бе казвал, че не се интересува от деца, така че нямаше голяма вероятност той да се съгласи да й плаща издръжка. Затова бе решила сама да си вземе малък аванс, с който да осигури бъдещето на бебето, а Марк й бе предложил помощта си.

В момента нямаше друг избор, освен да остане при Бърд — въпреки поведението му. Бе ходила в един приют за малтретирани жени, но там се оказа по-зле, отколкото при Бърд, и тя не можа да си представи да отглежда детето си в такава обстановка. Не бе сигурна и как би реагирал баща й, ако се появеше на прага му най-неочаквано, и то бременна. Не вярваше, че ще понесе и баща й да я отблъсне, след като Марк вече го бе направил.

Държанието на Бърд бе безупречно, въпреки че веднага й бе заявил недвусмислено, че ако има още един инцидент като този с Марк, тя жестоко ще съжалява. Франсис знаеше, че той не се шегува. Сега погледна плътно прилягащата по тялото й рокля, която й бе станала още по-тясна в талията, защото коремът й започваше да нараства. Скоро трябваше да му каже или да намери къде да се скрие от него.