Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Сам отиде до дългия черен найлонов чувал върху стоманената маса, в който бе тялото. Кимна на Фред, който започна да отваря ципа на чувала, бавно разкривайки разлагащото се вътре тяло. Фотографът от лабораторията веднага се приближи и започна първата от сериите снимки, които щеше да направи по време на аутопсията. Фред внимателно завъртя тялото на една страна, Сам издърпа найлоновия чувал и го подаде на един от полицаите от лабораторията, който го сгъна и прибра в торба за съхранение на веществени доказателства. Сам и Фред се отдръпнаха назад, а рентгенологът направи рентгенови снимки на различните части на трупа, след което се зае с подробен преглед на скелета, търсейки незабележими счупвания, чужди тела и рани.

Тялото — или поне това, което бе останало от него — сега лежеше почерняло и голо на масата. Фред намести главата върху извито дървено блокче и отстрани найлоновите торби, покриващи дланите и ходилата. Дланта, която бе спасена от зъбите на кучето на клисаря, лежеше в найлонова торба до тялото. Фред внимателно извади и нея и грижливо я намести до китката. Аутопсията нямаше да е никак лесна заради напредналата степен на разлагане, която затрудняваше откриването на евентуалните следи и белези. Сам започна да описва на глас действията си за описа, който се правеше.

Когато започваше някоя аутопсия, особено свързана с разследвано от полицията престъпление, тя се концентрираше напълно и всичко от околния свят преставаше да съществува за нея. Съзнанието й сякаш изключваше от времето и пространството и нищо нямаше значение освен тялото на масата.

— Тялото е на бял мъж с неустановена самоличност. Възраст малко под или около двайсет години. Добре развито тяло. Едното око липсва, косата е светла, но ако се съди по вида й, е боядисвана, тъй като корените са черни или тъмнокафяви.

Сам взе метър и отчете по него:

— Тялото е дълго сто седемдесет и три сантиметра и тежи шейсет и пет килограма. Наблюдава се напреднала степен на разлагане в резултат на престой на открито. Наличието на червеите е значително. Ще взема още няколко проби, които да бъдат изследвани от ентомолог.

Фред предугади желанието на Сам и й подаде малка стъклена епруветка.

— Жалко, че не съм рибар, щях да ги събера всичките.

Сам му се намръщи, но Фред не се смути от безмълвния й упрек, усмихна й се и постави етикети на две пълни с червеи бурканчета, които подаде на полицая, отговарящ за съхранението на веществените доказателства.

Сам продължи огледа. Повдигна дясната ръка.

— На дясната ръка има груба, вероятно саморъчно правена татуировка. Фред, може ли малко да почистиш тук?

Фред се доближи с купа топла вода и малка гъба и бързо изчисти мястото около татуировката. Топлата вода бе единственото нещо, което можеше да се използва на този етап: всеки химикал би унищожил евентуалните невидими следи по тялото. Сам се върна при масата и измери татуировката.

— Татуировката е дълга шест сантиметра и се състои от седем букви — ФРАНСИС. Може ли да направите няколко снимки отблизо?

Сам задържа ръката така, че фотографът да направи няколко снимки на татуировката. Когато той приключи, Сам остави ръката на мястото й и огледа внимателно останалите части на тялото за други татуировки, белези и наранявания, които биха могли да помогнат за идентифицирането на трупа. Не откри никакви, така че продължи:

— Около врата на мъртвия е увито въже, описващо триста и шейсет градуса без прекъсване. Завързано е от лявата страна на врата към куха метална тръбичка, така че се получава примка, или испанско ласо. Тръбичката е завъртяна неколкократно, за да се стегне въжето, което вероятно е причинило задушаване. Ще потвърдим последното в хода на аутопсията.

Без да чака покана, Фред подаде на Сам ножиците от табличката с инструменти край масата. Тя преряза въжето, стараейки се да не засегне участъка около тръбичката. Отдели внимателно въжето от врата, но заедно с него се отлепи и слой разлагаща се плът. Въжето в този му вид бе прибрано в торбичка за веществени доказателства, която един полицай от лабораторията веднага подаде. Сам върна вниманието си към трупа, взе намазки от устата и носа и ги подаде на Фред. Боравенето с носа се оказа доста трудна задача, тъй като той бе почти изцяло изяден или разложен, и се наложи Сам да пъхне тампона за намазката дълбоко в носните кухини. Като приключи с това, тя се зае с торса.

— Има повърхностни необичайни наранявания по гръдния кош и корема. Те представляват два линейни среза. Единият е вертикален, започва от основата на шията и стига до надпубисната област. Другият минава хоризонтално през корема. Двата среза образуват кръст, по-точно обърнат наопаки кръст.