Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Фармър не бе в настроение да чака.

— Професионалисти са, което означава, че трябва да са тук точно в единайсет, не в единайсет и нещо.

Адамс прецени настроението й, реши, че е безсмислено да продължава спора и замълча. Издуха дима от цигарата си през отворения прозорец и се загледа как той се разсейва в студения нощен въздух. Изсвирването на спирачки на кола отзад го накара да погледне в огледалото за обратно виждане. Бял микробус беше спрял точно зад тях и неколцина едри полицаи с дебели сини гащеризони изскочиха от него.

Адамс погледна Фармър.

— Тук са.

Двамата слязоха от колата и отидоха до деветимата полицаи от Отряда за специални операции, които стояха до микробуса и чакаха разпорежданията им. Фармър се доближи до сержанта им и той веднага започна с извиненията:

— Извинете, че закъсняхме, госпожо, но имаше малък проблем с…

Фармър го прекъсна:

— Информираха ли ви за задачата?

Сержантът кимна.

— Тогава да започваме.

Фармър и Адамс, следвани от останалите, се отправиха към входа на клуба. Докато стигнат до вратата, от опашката вече бяха започнали да им подвикват подигравки и обиди. Адамс отиде заедно с двама полицаи от специалния отряд до големия ветропоказател, закачен край входа. Огледа дългите месингови тръбички и бързо забеляза, че поне две липсват от местата си. Кимна на полицаите и те внимателно откачиха целия ветропоказател и го прибраха в голям черен чувал за веществени доказателства.

Двамата портиери се суетяха и се чудеха как да реагират. Накрая единият все пак реши, че работата му е да не пуска нежелани хора в клуба и пристъпи напред, така че да спре Фармър. Тя погледна самодоволното му лице и впери очи в неговите. Колкото и да се правеше на силен, той бе много нервен. Тя долови смущението в погледа му.

— Ще се отместиш ли, или аз да те отместя?

Той се поколеба, чудейки се какво да прави, почти хипнотизиран от погледа й. Остана неподвижен прекалено дълго.

Това, което последва, стана много бързо. Фармър сведе поглед и той с облекчение реши, че се е отървал. Усети как тялото му се отпуска и това бе грешката му. Тя заби коляно в слабините му с всичка сила и той се преви от болка. Веднага стовари юмрук във врата му и мъжът се просна на земята. Другият портиер бързо изтича на помощ, но само един поглед на Фармър бе достатъчен, за да го накара да размисли и да остане на мястото си.

Тя изгледа стенещата фигура, просната на земята.

— Арестувайте го.

Полицаят от ОСО се учуди:

— Защо?

Фармър не бе свикнала да й задават въпроси и отвърна раздразнено:

— Възпрепятстване на правосъдието. Хайде, действайте!

Сержантът направи знак на двама от отряда си и те повлякоха стенещия портиер към микробуса. Двамата детективи изкачиха стъпалата до входа на клуба без повече препятствия и се отправиха към кабинета на Бърд. Фармър рязко отвори вратата, без да си прави труда да почука. Себастиан седеше зад голямото си дъбово бюро и преглеждаше някакви документи. Той вдигна глава.

— Кои сте вие, по дяволите?

Фармър отиде до бюрото, извади служебната си карта и я показа на Бърд.

— Аз съм старши детектив Фармър, а това — посочи Адамс, който стоеше до вратата заедно с двама полицаи от специалния отряд — е детектив Адамс. Вие ли сте Себастиан Бърд?

Бърд погледна първо Адамс, после отново Фармър. Намираше се в собствения си кабинет и това нахълтване никак не му хареса.

— Какво е това, някаква шега ли? Знаете кой съм. Какво означава всичко?

— Себастиан Бърд, арестуван сте като заподозрян в убийството на Марк Джеймс. Можете да не казвате нищо, освен ако… — Тя изреди монотонно останалите стандартни предупреждения.

Бърд усети как у него се надига чувство на ужас и гняв.

— Това е някаква шега, нали? Вие всъщност не сте от полицията, вие сте…

Фармър погледна към вратата и кимна. Адамс се дръпна настрани и двама полицаи влязоха в стаята. Отидоха до Бърд, издърпаха го от стола и му сложиха белезници. Той започна да губи спокойствието си. За него това бе непознато усещане и никак не му хареса.

— Това е абсурдно. Нищо не съм направил. Не съм убивал никого!

Фармър му се усмихна, докато полицаите го дърпаха към вратата на кабинета въпреки протестите му, че е невинен. Адамс си запали нова цигара и засмука дълбоко. Огледа кабинета на Бърд. Не можа да не се впечатли от стилното обзавеждане. Всичко изглеждаше скъпо и в идеална хармония: тапетите, килимът, дори многобройните саксии с цветя подчертаваха общото впечатление. Единственият предмет, който изглеждаше странно не на място, бе стара пожълтяла снимка на двама чернокожи мъже, облечени като фермери от миналия век. Снимката бе окачена над голям зелен бръшлян, чиито клонки бяха плъзнали по пода. Двамата мъже стояха пред къща със сламен покрив. Зад тях се виждаше възрастен бял мъж с голяма побеляла брада, облечен в подобни на техните дрехи. Адамс огледа снимката, чудейки се кои са тези хора, но гласът на Фармър прекъсна мислите му: