Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Да, исках да си върна парите.

— И затова ли го уби?

— Не съм го убивал.

— Тръгнал си да го търсиш.

— Има голяма разлика между това да търсиш някого и да го убиеш. — Бърд отново се наведе напред. — Франсис ви е казала всичко това, нали? Вижте, тя си има свои причини да ми е сърдита, така че аз не бих й вярвал много, ако бях на ваше място. Тя е малко… — Посочи с пръст главата си отстрани.

Адамс пак се намеси:

— И какво стана, когато намери Джеймс?

— Не го намерих. Търсих го, обиколих всички места, където се мотаеше: клубовете, кръчмите, улиците, по които висят проститутките и сводниците им, но не го открих никъде. Тогава един приятел ми каза, че видял Франсис да върви към гарата. Е, отидох да проверя, защото пред мен се бе престорила на много болна. Оказа се, че е съвсем добре, но Марк не беше с нея.

— Какво щеше да направиш, ако го беше намерил?

— Щях да го ступам естествено, беше си го заслужил, но нищо повече. Но той така и не се появи.

— И ти си го изкара на Франсис?

— Да, може би. Малко прекалих. Не исках да стане така, но тя залитна и си удари главата. Извиних й се, опитах да й се реванширам. И аз се чувствах кофти заради тази работа.

— Обаче не са били само парите, нали? Мислел си, че той се кани да избяга с гаджето ти. Това щеше да те вбеси, не е ли така?

— Никой не тръгва да убива заради някаква жена.

— О, стотици го правят всяка година! Ти защо да си изключение? — подхвърли Фармър.

— Франсис е свободна и ако е искала да избяга с онзи нещастник, нейна си работа. Само че това нямаше да стане с моите пари.

— Затова ли го уби?

— Можете да продължите да повтаряте този въпрос, но няма да получите различен отговор от този, който вече ви дадох. Не съм го убил. Изобщо не го намерих. А и да го бях намерил, не бих рискувал да остана зад решетките до края на живота си заради такъв като него. Аз не съм вашият човек.

— Защо не продължи да го търсиш, след като намери Франсис?

— Поразпитах тук-там, но той просто беше изчезнал. Реших, че сигурно се пече на някой горещ плаж и се смее за моя сметка.

Фармър постави на бюрото плика с въжето и тръбичката от ветропоказателя, които бяха намерили на врата на Джеймс.

— Показвам на заподозрения Бърд веществено доказателство номер дванайсет — въже и тръбичка от ветропоказател, използвани, за да бъде убит Джеймс, който е бил удушен с това. Вече е установено, че тръбичката е от ветропоказателя пред клуба ти. Можеш ли да обясниш този факт?

Бърд взе плика в ръка и огледа съдържанието му.

— Да, бих могъл. Преди няколко седмици няколко от тръбичките на ветропоказателя изчезнаха. Той стои отвън през цялото време, не го прибираме през нощта. Рекламираха ни го като средство срещу зли духове. — Погледна Фармър в очите. — Май ще поискам да ми върнат парите. Очевидно не работи.

На лицето му грейна широка усмивка и той се облегна на стола и скръсти ръце зад главата си.

Бърд влезе спокойно в празната килия и се ухили арогантно на Фармър, която затръшна вратата. Сержантът, който бе дежурен в ареста, записа с тебешир на дъската до килията името на Бърд, а детективите се отдалечиха.

Адамс си запали цигара и погледна шефката си.

— Дали ще успеем да докажем, че е виновен?

— Няма начин. Проклет психар! Играе си с нас.

— Няма да направи самопризнания, това е сигурно. Имаме ли достатъчно доказателства, за да го закопчаем?

Фармър го изгледа.

— Не съм сигурна. Преди няколко години нямаше да има никакъв проблем, но сега… Зависи от съдията, знаеш колко непоследователни са напоследък в решенията си. Трябва ни още нещо и знам точно кой може да ни го осигури.

В този момент сержантът извика:

— Госпожо, шефът ви вика веднага.

Адамс повдигна вежди въпросително.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не, сигурно ще иска да го осведомя докъде сме стигнали. Може и да повярва, ако единият от нас го баламосва, но и на двамата… Благодаря все пак.

Адамс изпрати с поглед шефката си. Познаваше началника на полицията прекалено добре, за да повярва, че вика Фармър посред нощ без специална причина. Тя сигурно също го знаеше, но щеше сама да се справя с неприятностите.

Том бавно тръгна обратно към общата зала.

Главен инспектор Уърдс тръшна ядосано купчината вестници върху бюрото си. Фармър по принцип не харесваше Уърдс, а сега, като гледаше арогантните му изблици, съвсем се подразни.

— Ние сме на първа страница във всички утрешни вестници, по дяволите!