Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Макар и запусната, градината бе оцеляла въпреки избуялите плевели. Имаше прекрасни стари английски рози, чийто омаен аромат изобщо не напомняше на съвременните хибриди, а орловите нокти и жасминът се преплитаха с трендафила, плъзнал по стените на къщата и зида на оградата, която трябваше да пази градината от силните източни ветрове.

Ароматни билки и няколко вида лавандула растяха отзад, покрай пътеката, която водеше от кухненската врата до средата на градината. Тук слънцето огряваше цветята почти целодневно. Сега, през есента, всеки изминал ден оставяше листата все по-пожълтели, а цветовете — с все по-силен аромат. Шибоите бяха оцелели през много зими и се смесваха със старите карамфили, засадени на една леха пред големия люляк.

Както Сам бе открила с удивление през първата си година тук, нямаше сезон, през който тази забележителна градина да не е изпълнена с аромати на листа и цветове. За съжаление, както става в природата, някои от растенията бяха прекалено стари, така че Сам отделяше голяма част от времето и парите си, за да се снабдява с разсад, семена и коренчета, опитвайки се да възстанови изгубените видове.

Най-близкият й съсед — един фермер, от когото всъщност бе купила къщата — живееше на почти два километра през полето. Сам нямаше нищо против тази изолираност: така можеше да размишлява на спокойствие, да се отпусне и да се подготви за предстоящата седмица. Когато не се занимаваше с градината, бродеше часове наред из горите и полята наоколо, вдишваше дълбоко чистия, свеж въздух и се възхищаваше на прекрасните и вечно променящи се природни гледки.

Сам винаги караше съвсем бавно по черния път към къщата си, опитвайки се да избягва локвите, за чиято дълбочина можеше само да гадае и които сякаш никога не пресъхваха. Едно невнимателно движение — и колата й можеше да заседне в някоя по-дълбока локва, без да се споменават другите по-сериозни щети. Възприемаше шофирането по този път като изпитание, което отделяше прозаичното й професионално ежедневие от духовния живот в къщата.

Най-после спря ланд ровъра си пред оградата и забеляза, че една тъмносиня кола е паркирана точно след къщата. В сумрака не можеше да види добре лицата на двамата души в колата, но предположи, че са от полицията. Въпреки всички усилия, необозначените полицейски коли продължаваха да си изглеждат като полицейски.

Сам отиде до багажника и започна да разтоварва растенията. Шумът на приближаващи се стъпки я накара да се обърне. Бяха Фармър и Адамс. Остави на земята големия див лешник, който извади с усилие, и изгледа двамата детективи с подозрение. Надяваше се да имат сериозно основание, за да нарушават уединението й през уикенда.

— Не знаех, че правите и посещения по домовете.

Раздразнението на Сам бе очевидно и Фармър леко се смути, което не я накара да се почувства по-добре.

— Съжалявам, обикновено не правим, но сега е спешно.

— Ще трябва да ми обясните в градината. Искам да го засадя, преди да се е стъмнило съвсем. — Посочи дивия лешник в краката си.

Фармър погледна Адамс.

— Помогнете на доктор Райън, инспекторе.

Том не посрещна тази заповед с радост, но прецени, че няма избор и се подчини. Сам го погледна, усмихната дяволито, и тръгна заедно с Фармър към задната част на къщата, оставяйки Адамс да се чуди как да вдигне огромното растение, без да изсипе пръстта от саксията му отгоре си.

Разстоянието от шосето до къщата не бе малко и бе по нанагорнище. Той се изкачваше с усилие и състоянието на пътеката изобщо не го улесняваше. Подхлъзва се и се препъва няколко пъти и докато стигне до къщата, ръцете, коленете и краищата на панталона му бяха мокри и кални. Едва удържаше голямата бяла метална кутия, която носеше, и постоянно губеше равновесие.

Изтощен, стигна до къщата и се облегна на оградата, за да си поеме дъх. Чак сега забеляза синия воксхол. Беше паркиран встрани от пътя, само на няколко метра от него. Отначало не му обърна внимание, защото реши, че е на някой гост на Сам. Но когато полицейската радиостанция прещрака неочаквано и започна да издава обичайните си звуци, той изпадна в паника. Изостави ценната си придобивка, като я облегна на оградата, и се втурна към гъстата гора край къщата, където веднага се скри в сенките и се почувства в безопасност.

Въпреки наближаването на зимата, градината на Сам не бе загубила красотата си и продължаваше да очарова. Фармър, която не разбираше почти нищо от градинарство, не можа да не й се възхити. Впечатли се от работата, която несъмнено бе извършена, за да се създаде и поддържа подобна градина. Границите й бяха ясно очертани и растенията бяха засадени по такъв начин, че да се открояват цветовете и формите, както и уханието през цялата година. В далечния край, отделена с жив плет, имаше малка овощна градина с различни плодни дръвчета, листата на които бяха обагрени в красиви червеникавокафяви оттенъци.