Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

Сам спря да яде за момент. Сравнението със сестра й я подразни и веднага постави край на разговора и на вечерята.

— Захващай се с чиниите, а аз ще оправя леглото ти.

Рики кимна.

— И не забравяй да звъннеш на майка си.

Рики се колебаеше.

— Не се шегувам.

Въпреки че първоначално ги бяха приели доста студено, Малкълм и Франсис се превърнаха във всеобщи любимци в групата. Другите двойки бяха впечатлени от подкрепата, която Малкълм оказваше на дъщеря си. Доста обсъждаха как той ще се справи за втори път в живота си и на няколко пъти викаха него и Франсис отпред за практическите демонстрации. Франсис бе много наблюдателна и с някакъв вроден инстинкт се справяше с поставяните задачи. Той, от друга страна, бе безнадежден. Изпусна куклата поне два пъти, убоде и двата си пръста, а след това и бебето със секретната игла за закрепяне на пелените и заля панталоните си с водата от коритото за къпане. Очите на Франсис се насълзяваха от смях, но тя усещаше, че обиква баща си все повече и повече. В края на вечерта, въпреки безбройните несполуки, Малкълм получи поздравления от всички бъдещи родители.

Като се изключи това, че се чувстваше малко неловко, Малкълм осъзна, че заниманията в курса са му били много приятни. Докато вървяха към колата, той се унесе в размисли, правейки наум списък на нещата, които ще трябват за бебето. Франсис здраво стискаше ръката му и след малко погледна лицето му, за да отгатне за какво се е замислил.

— Май ще трябва да действаме само с памперси, имайки предвид опита ти с памучните пелени.

Той я погледна.

— Може би си права. Пък и е само въпрос на пари.

Франсис се засмя. Двамата бяха прекалено потънали в мислите си, за да забележат тъмнокафявата кола, паркирана само на няколко метра от тяхната. Шофьорът й обаче веднага ги фиксира. Той погледна часовника си и си отбеляза в колко часа тръгват от курса, после подкара колата си след тях, за да види обичайния им маршрут до дома.

Беше станало девет, докато Сам се появи забързана в кухнята. Мирисът на пържен бекон вече бе достигнал до носа й, преди да слезе долу. Влезе в кухнята и видя, че масата е подредена, а племенникът й стои край печката и приготвя закуска.

— Браво на теб!

Рики я погледна за миг.

— Добра здравословна пържена закуска.

— Не съм сигурна, че е здравословна. Помисли си как натоварва сърцето ти.

Сам грабна палтото си от закачалката на вратата. Рики я погледна.

— А закуската?

Тя прекоси кухнята и го целуна, после въздъхна шумно.

— Съжалявам, нямам време. Вече съм закъсняла.

— Но днес е неделя!

— Е, не за всички работата свършва в петък следобед.

Сам тръгна към вратата и Рики извика:

— Върни се!

Подаде й сандвич с бекон, Сам го грабна и веднага отгриза голяма хапка.

— Благодаря. Страхотен е.

Рики я изпрати с поглед.

— Майка ти не ти ли е казвала нещо за говоренето с пълна уста?

— Тук ли ще си, като се върна?

— Може би не, по-добре да се прибера вкъщи и да видя какво ме чака там.

— Успех!

Сам тръгна към входната врата и се наведе да вземе пощата си. Нямаше нищо интересно освен една картичка, която прочете веднага. Още загледана в картичката, тя отхапа отново от сандвича и отвори вратата. Точно пред нея стоеше детектив Том Адамс. Той държеше голям бял автомат за цигари, на задната част на който висяха буци мазилка на местата, където е бил закрепен за стената. Близо до ръба на автомата съвсем отчетливо се виждаха кървавите отпечатъци на крадеца. Сам преглътна с мъка последната хапка от сандвича си. Адамс се усмихна и посочи картичката в ръката й.

— Някой роднина на почивка?

— Не, стар приятел. Оказва се, трябва да очаквам посещение от него.

Изражението на Адамс се промени за миг, после побутна автомата към нея.

— Твой ли е? Намерих го пред къщата ти. Не знаех, че пушиш.

Сам се намръщи.

— Не пуша.

Тя погледна кървавите отпечатъци и изведнъж осъзна как Рики бе наранил ръката си. „Крайно време е той да получи един истински урок — каза си тя. — Дори и урокът да е, че не трябва да лъже леля си.“

Адамс остави автомата на земята и бързо разкри истинската причина за ранното си сутрешно посещение:

— Извинявай за снощи, не беше моя идея. Оказват ни известен натиск да приключим случая по-бързо.

— И Фармър, на свой ред, оказва натиск?

— Нещо такова.

— Оценявам честността ти. Ще погледна трупа още веднъж, щом искате, за да съм сигурна, че не съм пропуснала нищо, но ако не намеря такова…