Найджел Маккрери - Мълчалив свидетел

— Научили ли са английски?

— И да, и не. Никой не ги чул да говорят на английски, но хората, с които контактували, били убедени, че те схващат всичко и очевидно двамата са се разбирали с фермера съвсем добре.

— Това звучи много интересно, но все още не сте отговорили на моя въпрос.

— Имайте търпение. И дотам ще стигнем. За момчетата се разказвали какви ли не истории, повечето от тях пълни измислици, но все пак се случвали странни неща, за които подозирали Чарлс и Айзък.

— Например?

— Намирали восъчни фигурки на различни хора, забити с гвоздеи към вратата на църквата, имало вандалски осквернени гробове и гробници, но нищо конкретно, свързано с братята, не било доказано. Мисля, че някои от местните биха ги изгорили, ако е имало как, но старият фермер винаги ги защитавал.

— А някой открил ли е откъде са се появили момчетата?

— Имало различни версии. Носели се слухове, че около месец преди момчетата да се появят в селото, един търговски кораб от Хаити се разбил край бреговете на Норфълк, оттам и връзката с вуду магиите.

— А вярно ли е това?

Саймън сви рамене.

— Претърсил съм всеки възможен архив и не съм открил документ, споменаващ такова корабокрушение, но това не означава, че то не се е случвало, тъй като не са записвали всички корабокрушения.

— Звучи ми доста отвлечено.

— Може би, но вуду магиите по принцип синтезират голяма част от африканските вярвания. Освен това при тях има и голямо влияние на католицизма. Момчетата може също да са били повлияни от тях през ранното си детство. А това би обяснило доста неща.

— Но все още не сте ми казали каква е връзката с Марк Джеймс.

— Голяма. Единият от братята — Айзък, загинал при нещастен случай във фермата през двайсетте години. Чарли останал сам, а работата била непосилна за един човек, така че той я продал на друг местен земевладелец. Преместил се в една от малките къщички във фермата и си живял щастливо там, занимавайки се с полска работа до преждевременната си смърт.

— Какво се случило?

— Бил убит в средата на шейсетте.

— Убит!

— Него ден подрязвал един жив плет. Когато не се върнал, след като се стъмнило, изпратили хора да го търсят. Открили го на върха на хълма Примроуз, на края на селото.

— И каква е връзката?

— Бил удушен и около лявата му китка имало увит бръшлян. — Той погледна Сам в очакване на реакцията й. — Което е по-интересно — спря за момент, за да изостри вниманието й, — отпред на тялото му с нож бил изрязан голям, обърнат наопаки кръст.

Сам веднага се зарадва, че посещението й не е било напразно, както бе започнала да се страхува.

— Арестували ли са някого?

— Поне аз не знам това да е станало. Но човекът, който е най-добре информиран по въпроса, е Джон Шоу. Той е викарий в Литъл Доркинг повече от двайсет години. И е нещо като ходеща енциклопедия за местните вярвания, за магии и вещици, а знае доста и за убийството на Чарли. Струва си да го посетите.

Сам се изправи и погледна погребалната маска на Кроули на стената.

— Вижте, не искам да омаловажавам казаното от вас, но тези истории с магьосничество, вещици и тям подобни не са ли един голям сапунен мехур?

— За някои хора — да. Но в момента в страната има повече от четвърт милион практикуващи вещици и магьосници и повечето от тях приемат заниманията си съвсем на сериозно.

— Духове и призраци и свръхестествени същества, които бродят из горите, така ли?

Саймън се усмихна, но не изглеждаше развеселен.

— Има и още един човек, с когото си струва да поговорите, един от бившите ми студенти. Той написа курсова работа за случая „Айънсмит“. Доста добре се бе справил, доколкото си спомням. Проблемът бе, че той така се задълбочи в тази история, че направо се вманиачи, изостави ученето си по другите предмети и накрая беше изключен за слаб успех.

Започна да тършува из купчината листи на бюрото си.

— Само че как се казваше? Някъде тук го имам записано. — Най-после откри листа, който търсеше, и го размаха с доволна усмивка. — Ето го. Името му е Себастиан Бърд.

Сам го погледна втренчено, без да може да повярва на това, което той току-що й бе казал.

Старши детектив Хариет Фармър се появи забързана по тесния коридор в Кеймбриджкия съд, тракайки шумно с токчетата си.

— Проклети доброжелатели! Нямат никакво чувство за отговорност! И откъде получават такива гаранции? Направо е абсурдно! Ако убие още някого, те ще му сърбат попарата, не аз!

Адамс, който едва успяваше да я настигне, се опита да я успокои: