— Каза ли им нещо?
— Само ги баламосвах с научни термини. Не беше трудно, защото не са много наясно с новите технологии.
— Браво! Е, какво откри?
Кларк отново се обърна към компютъра и бързо натисна няколко клавиша.
— Снощи получих това съобщение.
На екрана се появи текст от три реда.
Паяк, съжалявам, че толкова дълго не се свързвах с теб, но отсъствах известно време. Да, можем да се срещнем до вира в единайсет. Ще донеса стоката, ако обичаш, приготви парите. Имам…
Сам бързо прегледа съобщението.
— Според мен по всичко личи, че някой води преговори да купи още един комплект оборудване — каза Ръсел.
Тя кимна.
— Може би. Изглежда, съобщението е било прекъснато по някаква причина.
— Да, не зная защо. Затова не успях да се добера до името му, което би помогнало, но няма значение, защото успях да го проследя.
— Това не отнема много време, кога пристигна съобщението?
— Преди няколко часа.
— И така, докъде го проследи?
— Не мога да посоча точното място, но мога да ви дам Интернет адреса: http, две точки, две наклонени черти, www, точка, тяло, точка, UK, точка, UK, точка.
В първия момент сякаш номерът не говореше нищо на Сам. Не бе сигурна дали да вярва на ушите си, а и не искаше да повярва.
— Сигурен ли си за адреса?
— Да, напълно. Защо?
— Това е моят адрес.
Сам рязко спря колата в двора пред къщата, при което спирачките изскърцаха и към белосаната стена се разхвърчаха ситни камъчета. След кратко ровене в чантата откри ключа за входната врата и се втурна към задната част на къщата. Нахълта в кухнята и се изправи пред слисаната си сестра.
— Къде е Рики?
За миг Уин бе смаяна от това влизане с гръм и трясък и едва успя да промълви:
— Излезе с колелото.
— Преди колко време?
— Преди два часа. Когато се прибрах, тъкмо тръгваше. Извиках след него, но нали знаеш какъв е, престори се, че не чува.
— Носеше ли нещо?
— Само старата си скаутска раница, един господ знае защо. Не я бе използвал от години.
— Изглеждаше ли пълна?
— Всъщност не забелязах. Сам, защо е всичко това? Изнервяш ме.
Без да отговори, сестра й се обърна и се запъти през градината към бараката. Вратата бе широко отворена, което не бе обичайно. Когато стигна до постройката, запали лампата и внимателно огледа вътре. На една страна бе захвърлена голяма картонена кутия, която бе използвала за съхранение на луковици. Тя приклекна и я повдигна. На дъното имаше само черен компютърен кабел, който вероятно бе единственото нещо, останало от оборудването, което Рики бе крил тук. На вратата внезапно се появи Уин.
— Сам, би ли ми обяснила какво става тук, по дяволите?
Сам се изправи, все още стискайки в ръка кабела, който бе намерила в кутията, и се обърна с лице към сестра си.
— Мисля, че Рики може да има сериозни неприятности.
Уин изглеждаше объркана.
— С полицията ли?
— Бих искала да е само с полицията. Боя се, че е много по-лошо от това.
Уин поклати глава.
— Започваш да ме плашиш, Сам, какво става, за бога?
— Бил е замесен със Саймън Викърс и Доминик Пар.
— Двете момчета, които бяха убити?
Сам кимна.
— Да.
— И ти мислиш, че Рики може да е следващият, нали?
Макар и да знаеше, че би трябвало да пощади сестра си, не виждаше причина да лъже.
— Ако не го открием бързо, да.
Очите на Уин се насълзиха.
— Какво ще правим, Сам, какво ще правим?
Сестра й я прегърна и силно я притисна.
— Ще се обадя на Том. Той ще го открие, сигурна съм.
Инспектор Адамс успя да стигне до къщата за по-малко от час. Дойде сам, за пръв път без хората си, дори без Чоки Уайт, който го следваше като сянка. Уин отвори вратата и го придружи до кабинета на Сам. За миг бе успяла да се поуспокои, въпреки че очите й все още бяха зачервени. Том седна срещу нея и се наведе напред. Лицето му имаше напрегнат израз.
— Появи ли се вече?
Сам поклати глава.
— Не, за съжаление.
— От колко време го няма?
— От няколко часа.
— Не е много дълго за един тийнейджър.
— Взел е със себе си цялото компютърно оборудване.
— Това, което ти не можа да откриеш по Коледа?
Тя кимна.
— Било е скрито в бараката. Никога не би ми хрумнало да погледна там.
— Имаш ли представа къде би могъл да го занесе?
— На срещата с Паяка.
— Но не е съвсем сигурно, нали?
Сам поклати глава.
— Всъщност не. — Реши, че няма друг избор, освен да бъде напълно откровена, въпреки че така щеше да предизвика гнева му. — Ръсел Кларк засече съобщение от Паяка около единайсет часа.
Читать дальше