Найджел Маккрери - Паяжината

— Между другото, благодаря, че не изпратихте инспектор Уайт да ме доведе.

— Не бяхме сигурни дали ще дойдеш, ако изпратим него.

— Нямаше да дойда.

Сам погледна към Адамс, който й се усмихна многозначително.

Ръсел наруши мълчанието.

— Е, какво искате да направя?

Том успя да изпревари Сам и отговори пръв.

— Искаме да се опиташ да се свържеш с Паяка от наше име.

Ръсел Кларк не изглеждаше никак изненадан от тази молба. Почти нехайно попита:

— Защо?

— Касае се за срещата тази нощ, съобщението за която засече в Мрежата. Налага се да променим някои неща.

— Знаете, че нямам Интернет адреса му.

Сам кимна.

— Знаем. Просто ще трябва да пуснем съобщението, както преди.

Ръсел изглеждаше неуверен.

— Малко е рисковано. С колко време разполагаме?

Адамс погледна часовника си; беше седем и половина.

— Три часа и половина. Всъщност, три, ако приспаднем известно време за пътуването.

— Не е много, нали? Ще видя какво мога да направя, но не обещавам нищо.

Сам му се усмихна.

— Не искаме нищо повече.

Заведе Ръсел в кабинета си и той се настани пред компютъра. Включи го и влезе в Интернет. Не се наложи да чака дълго. Отвори полето за съобщения и поиска по-нататъшни инструкции.

— Е, в Мрежата сме, какво искате да напиша?

Сам помисли известно време, преди да отговори.

— Паяк, не е възможно срещата да се състои в единайсет часа. Може ли да я отложим за… — Обърна се към Адамс: — В колко часа искаш да бъде?

— Един през нощта. Така ще имаме достатъчно време да подготвим нещата.

Тя погледна към Ръсел, който вече набираше текста.

— Има ли причина за отлагането на срещата? Може би ще иска да знае.

— Кажи му, че имаш проблеми с леля си — намеси се Адамс.

Сам го изгледа навъсено, докато Ръсел пишеше.

— Как искате да подпиша съобщението? Рики?

— Не, напиши, че е от Мравката — това е името на Рики в Мрежата. Той би използвал него.

Ръсел набра последните няколко реда и натисна send.

Сам погледна Адамс. Оставаше им само да чакат.

След два часа очакване целият оптимизъм, който ги владееше в началото, се бе изпарил. Том се разхождаше нагоре-надолу из къщата като лъв в клетка, мърмореше на себе си дали тактиката им е правилна. Междувременно Сам, Уин и Ръсел правеха безуспешен опит да успокоят нервите си с игра на скрабъл. Това поне им помагаше да убият времето. Накрая търпението им се изчерпа. Том бе принуден да вземе решение.

— Мисля, че чакахме достатъчно. Време е да преминем към план Б.

Сам го погледна.

— Ще взема палтото си.

Ръсел изглеждаше разочарован.

— Съжалявам, направих всичко възможно.

Тя му се усмихна.

— Няма за какво да се извиняваш, направи повече от достатъчно.

Уин се приближи към Том и му помогна да облече елегантното черно палто върху костюма си.

— Ще внимаваш за Рики, нали? Не го излагай на опасност.

Леко стисна ръцете й, за да й вдъхне кураж.

— Сигурността му ще бъде на първо място, обещавам. — Погледна към Сам, която бе облякла палтото си и тъкмо излизаше от кухнята. — Тръгваме ли?

Тя кимна и бързо прекоси стаята, за да прегърне и целуне сестра си, която едва се сдържаше да не заплаче.

— Всичко ще бъде наред. Ще се погрижа за него, можеш да разчиташ на мен.

Уин кимна.

— Зная, зная.

— Ще оставя тук Ръсел да ти прави компания, докато получим някакви новини. Нали си съгласен, Ръсел?

Той кимна.

— Да, разбира се. Можем да довършим играта.

Сам долови с крайчеца на окото си гримаса на нетърпение на лицето на Адамс и внимателно се отскубна от прегръдката на сестра си. В този момент от кабинета й прозвуча сигнал за получено съобщение.

За миг всички останаха неподвижни. Пръв реагира Ръсел. Скочи от стола и се втурна в празния кабинет. Това рязко движение изтръгна останалите от вцепенението и те го последваха. Ръсел придърпа стола близо до компютъра и след като натисна няколко клавиша, извлече съобщението на екрана. Останалите се наведоха напред и зачакаха.

Мравка, благодаря за съобщението. Моля, пиши да се разберем за друг час.

Ръсел разгледа страницата с нарастващо вълнение.

— Дал ни е потребителския си номер. Вижте!

Проследиха пръста му, който сочеше горната част на съобщението, където ясно се виждаше номерът.

— Можем ли по това да проследим от къде се свързва?

Ръсел кимна.

— Да, също като телефонно обаждане.

Том бързо записа номера и се обърна към Сам.

— Само тази телефонна линия ли има в къщата?