Найджел Маккрери - Паяжината

Адамс бързо взе слушалката на радиостанцията си.

— Чарли две, говори, край.

— Заподозреният се движи с велосипед из селото с голяма раница на гърба. Искате ли да го задържим?

— Потвърждавам, Чарли две, хванете го колкото е възможно по-скоро и го доведете при мен, край.

— Десет-четири, сър.

Сам го погледна и на лицето й се изписа облекчение.

— Думата „заподозрян“ не звучи никак приятно. Мислех, че е свидетел.

Адамс се усмихна.

— Това е само полицейски жаргон, Сам, няма за какво да се безпокоиш.

Всъщност вече бе напълно спокойна. Рики бе вън от опасност, а това бе най-важното.

Половин час по-късно белият микробус на Специалните оперативни части спря до колата на Том и от него слязоха двама яки униформени полицаи, които държаха Рики за ръце. Адамс свали страничното стъкло, за да може да разговаря с тях.

— Сложете го на задната седалка.

— Добре, сър. А какво да правим с раницата, пълна е с компютърно оборудване?

— Сложете я отзад до него.

Докато Рики сядаше в колата, забеляза Сам.

— О, господи! Лельо Сам, съжалявам. Мислех, че мога да се справя с това сам. Наистина е глупаво.

Въпреки че бе доволна да го види и изпитваше желание да се хвърли на врата му и да благодари на Господ, че племенникът й е в безопасност, успя да се овладее.

— Имаш ли представа колко се разтревожихме всички, особено майка ти? Тя не е на себе си.

— Съжалявам.

— Не става въпрос за крадец на дребно, Рики. Имаме си работа с хладнокръвен сериен убиец и е почти сигурно, че си следващият в списъка му. Какво си въобразяваше?

— Мислех, че ако разкрия кой е той, ще заслужа прошка за незаконно набавеното оборудване.

Сам кимна.

— Така ли мислеше?

— Да.

— Ако наистина искаш да помогнеш, Рики — намеси се Адамс, — можеш да направиш нещо, но това изисква смелост.

Момчето го погледна.

— Готов съм на всичко.

— Искам да отидеш на срещата с Паяка…

Сам бе учудена, че Том не сподели намеренията си с нея, преди да отправи тази молба. Рики погледна часовника си.

— Вече е малко късно, минава единайсет.

— Ние променихме часа.

— Свързали сте се с Паяка?

Адамс кимна.

— По Интернет днес следобед.

Сам с усилие заговори:

— Извинявай, Том, но за нищо на света няма да позволя Рики да играе ролята на примамка в тази игра. Уин никога няма да ми го прости, съжалявам.

— Лельо Сам, вече съм на деветнайсет, нямам нужда от ничие разрешение. Престани да се отнасяш с мен като с дете.

Тя го стрелна с поглед.

— Ще престана, когато ти престанеш да се държиш детински.

Рики се облегна назад и поклати глава, а Том отговори вместо него:

— Сам, той не е в опасност. Ще се погрижим да пристигне на мястото преди Паяка. Ще бъде под непрекъснатото наблюдение поне на трима полицаи. За бога, ще бъде по-добре охраняван дори от самата кралица!

— Нещата могат да се объркат.

— Не и когато аз ги ръководя.

Рики очевидно имаше силно желание да го направи.

— Хайде, лельо! Нищо няма да ми се случи. А ако наистина започне да става опасно, винаги мога да избягам, бива ме за това.

Сам се обърна към Адамс.

— Ако го сполети нещо, лично теб ще държа отговорен. Разбираш ли?

Том кимна.

— Напълно. А сега, да тръгваме ли към „Рупърт Брук“? Свиквам кратко съвещание там в единайсет и половина.

Адамс знаеше, че е наложително не само операцията да се пази в тайна, но и всичко да бъде перфектно планирано. Това, че акцията се провежда през зимата, улесняваше нещата. През летните месеци край Байроновия вир бе пълно с туристи. А сега те бяха малко на брой. Прикритията бяха внимателно подготвени. На всички главни входове и изходи имаше поне по двама полицаи от Специалните оперативни части. В края на селото под прикритие бяха паркирани колите на още два екипа. Бяха разположени така, че да могат бързо да се озоват на мястото, но достатъчно далече, за да не будят подозрение, ако бъдат забелязани. Екипът на тактическите подразделения се намираше вътре в „Рупърт Брук“, а автомобилите бяха скрити на частния паркинг зад кръчмата.

Съвещанието трая само пет минути и докато полицаите се суетяха насам-натам, Сам стоеше на пустия паркинг. Бе обвила ръце около раменете на племенника си. Адамс помогна на Рики да сложи раницата.

— А сега, запомни какво трябва да направиш. Карай по брега, остави колелото и продължи пеша, докато стигнеш до самия вир. После изчакай. Разбра ли?

Момчето кимна.

— Разбрах.

Сам го накара да застане с лице към нея.