Найджел Маккрери - Паяжината

— Какво, тук?

— Да, на мен също ми се стори малко странно, но бе доста настойчива.

— Откъде разбрахте, че е доктор Райън, сър?

Той сви рамене.

— На съобщението пишеше, откъде другаде.

Адамс и останалите от екипа като един се обърнаха към Сам, която енергично поклати глава.

— Не съм изпращала друго съобщение, освен това до Паяка днес.

Адамс отново се обърна към Питър Андрюс.

— Питър Андрюс, не съм доволен от обяснението, което току-що ми дадохте, и ви арестувам по подозрение в убийствата на Саймън Викърс и Доминик Пар.

Отправи му няколко рутинни предупреждения. За миг Андрюс бе като онемял. Озърташе се наоколо с недоумение.

— Грешите, главен инспектор Адамс, бях помолен да дойда тук. Съобщението все още е в компютъра, сам можете да проверите. — Отчаяно погледна Сам. — За бога, Сам, кажи им. Не съм убиец, станала е ужасна грешка.

Том го погледна в очите.

— Да, но вие сте този, който я направи.

Бързо му сложиха белезници и бе поведен надолу по пътя от двама полицаи. Адамс извика на Чоки Уайт:

— Чоки, върви с него. Погрижи се всичките му дрехи да бъдат прибрани и иди с една група до къщата. Искам да бъде запечатана. Най-добре затвори и църквата, докато екип на Специалните оперативни части направи оглед.

Чоки кимна и изчезна в нощта. Адамс се обърна към Сам.

— Можеш да отидеш да прибереш племенника си. Сигурно вече е премръзнал. Ще се видим на паркинга.

Сам кимна и се запъти натам. Адамс извика след нея:

— Понякога си досадна, но без теб нямаше да успеем.

Тя му се усмихна вяло, обърна се и продължи към вира.

Потънала в размисъл за това, че не бе забелязала никакво зло у Андрюс, бързо стигна до мястото. Огледа брега, но не видя племенника си. Не бе особено обезпокоена. Все пак беше тъмно и мъглата се бе сгъстила. Вероятно се бе подслонил под някое дърво и бе невъзможно да бъде забелязан без специалните очила за нощно виждане, с които разполагаха полицейските екипи. Тя извика:

— Рики, Рики, Сам е, къде си?

Все още бе тихо.

— Рики, не е време за глупави шеги. Студено ми е и полицаите ни чакат на паркинга.

Все още не се забелязваше никакво движение, не се чуваше нито звук. Хрумна й, че може би вече се е запътил към паркинга, след като е чул цялата суматоха, и просто са се разминали в тъмното.

Внезапно точно пред нея се чу плясък. Беше прекалено силен, за да е причинен от риба. Приближи се и напрегна зрението си да види какво е. Бяха й необходими няколко секунди, за да свикне с тъмнината, и ясно различи две фигури, които се боричкаха във водата. Докато ги наблюдаваше, усети, че я обзема паника. Въпреки тъмнината, страховете си и непознатия терен, се затича натам. Инстинктивно усещаше, че Рики е в смъртна опасност.

Когато се приближи до силуетите, се убеди, че единият от тях е на младия й племенник. Скоро различи дрехите му. Мъчеше се да се пребори с много по-висок мъж, който явно се опитваше да потопи главата му под водата. Отначало Сам не знаеше какво да прави, но когато стигна до края на брега, решението дойде спонтанно. Хвърли се на гърба на мъжа, плътно обви ръцете и краката си около него и го задърпа с все сила. Най-сетне той загуби равновесие и падна по гръб във водата, но притисна тялото на Сам под повърхността. Въпреки това тя бе твърдо решена да издържи колкото е възможно по-дълго, за да даде възможност на Рики да се освободи и да избяга. Не бе сигурна колко продължи това, но й се стори цяла вечност. Най-накрая, изтощена, бе принудена да пусне противника си и той бързо се измъкна. Сам се мяташе и търсеше нещо, за което да се хване сред тинята и водата и да се добере до повърхността. Когато изплува от тъмната вода, отвори широко уста и дълбоко си пое въздух.

Осъзнавайки в каква голяма опасност се намира все още, тя започна да извива ръката си и да търси непознатия. Преди да има време да погледне назад, усети, че някой притиска главата й обратно към водата. Едва успя да си поеме дълбоко въздух, преди лицето й да достигне до водната повърхност. Ритайки с всички сили, успя да се освободи от ръката, която я бе сграбчила за врата, и отново да подаде глава. Нямаше представа какво е станало с Рики, но поне за миг той не бе главната й грижа. Внезапно дясната й ръка бе извита високо зад гърба и тя отново бе притисната под водата. Този път нямаше как да се измъкне. Сам отчаяно се мяташе, но бе уморена, водата бе студена и чувстваше, че силите я напускат, а въздухът, който бе поела, свършваше.

Накрая усети, че тялото й се отпуска, докато белите й дробове чувстват остра нужда от въздух. Бе чувала, че удавянето е лесен начин да сложиш край на живота си, но сега не й се струваше така лесно и спокойно. Това бе насилие. Внезапно, без предупреждение, силната хватка, която я притискаше, се разхлаби и Сам бе измъкната на повърхността, като размахваше ръце и плюеше вода, докато изплуваше. Първият глас, който чу, бе на Рики.