Найджел Маккрери - Паяжината

— Защо не ми каза с какво си се заела?

— Не исках да идвам при теб неподготвена. Щях да ти кажа всичко, което съм открила, на срещата в три часа, когато трябваше да доведа Рики, но събитията ме изпревариха.

— Нямаше ли да е по-добре аз да преценя какво означава „неподготвена“?

— Като размислих, да. Но помниш ли каква битка трябваше да водя, докато те накарам да гледаш на смъртните случаи като на убийства. Исках да ти предоставя устна информация, но се страхувах, че ще я отхвърлиш.

Том се усмихна и кимна. Не виждаше причина да й се сърди. Ако не бе толкова непокорна и упорита, може би сега той нямаше да ръководи важно разследване за убийства.

— И какво се случи после?

— Ръсел Кларк засече отговора на човека, на когото Паяка бе изпратил съобщение, потвърждавайки всички подробности около срещата. Той успя да проследи съобщението…

— А не можа ли да установи от къде се е свързал Паяка?

— Не. Опита се, но мисля, че онзи умело се прикрива.

— Е, и до къде проследи другото съобщение?

Сам го погледна сериозно.

— До тук, до моя компютър.

Том въздъхна дълбоко, но запази спокойствие.

— Добре, ако искаме да заловим този негодник, необходими са ни часът и мястото на срещата.

— В единайсет довечера до Байроновия вир в Гранчестър — триумфално заяви Сам.

— Откъде имаш тази информация?

— За точния час — от Ръсел Кларк, а за мястото — от Марша. Пробите от диатомеи, които взехме от белите дробове на Доминик, съответстват на тези, взети от Байроновия вир. Зная, че не е сто процента сигурно, но е адски добро попадение, че знаем мястото, а и нямаме по-добро предложение.

Том се облегна на стола. Не можеше да отрече, че е впечатлен.

— Защо ми е необходим екип за разследване, когато имам теб и Марша?

При създалите се обстоятелства за Сам бе трудно да оцени комплимента.

— Имаш ли някаква представа къде може да е Рики сега? — продължи Адамс.

Сам отчаяно поклати глава.

— Не. Проверихме при всичките му приятели. Не бяха много словоохотливи. Явно, не желаят да доносничат.

— Дай ми списъка и ще изпратя две от моите момчета да ги навестят. Това би могло малко да ги разтърси. Някаква друга идея?

— Никаква.

— Има ли вероятност Рики или Паяка да разберат, че знаем за срещата?

Сам не бе сигурна за какво намеква и поклати глава.

— Не мисля.

— Добре, в такъв случай да променим уговорката. Колко разбираш от компютри?

— Достатъчно.

— Достатъчно, за да изпратиш съобщение на Паяка?

За миг Сам бе стъписана и объркана.

— Не, не бих заложила на своите способности. Ръсел Кларк би бил по-подходящ.

Адамс кимна и скочи.

— Добре тогава, нека да бъде Ръсел. Ще изпратя кола до „Фицуилям“ да го доведе.

— Няма ли да бъде по-лесно ние да отидем там?

Адамс поклати глава.

— Не мисля. Ако Паяка е толкова умен, колкото мислим, би могъл да проследи обаждането до колежа и да заподозре нещо. Ако го проследи до тук, всичко ще бъде наред.

Беше очевидно, че въпросът й е прозвучал глупаво, и веднага съжали, че го бе задала. Смущението й бързо бе изместено от обичайното любопитство.

— Мога ли да попитам защо е всичко това?

— Налага се да променим часа на срещата, ако можем. Да я отложим за малко по-късно.

— Защо?

— Защото ни е необходимо време. Да измъкнем Рики и да заложим капан на мистър Паяк.

— А мястото?

— Не, то остава същото. Ако това е мястото, където обикновено провежда срещите си, ще се чувства спокоен и няма да бъде предпазлив. Така по-лесно ще го заловим. Тогава най-добре е да изпратя кола за мистър Кларк. Мога ли да ползвам телефона?

Сам кимна.

— Том, ще ми направиш ли една услуга? — Той спря до вратата и се върна обратно в стаята. — Не изпращай Уайт. Ръсел се бои от него, а трябва да бъде в добро настроение, за да ни помогне.

Адамс се усмихна и кимна.

— Ще изпратя Джим Клег, той е нещо като социален работник, ще се справи чудесно.

— Благодаря.

Том се отправи към всекидневната, горящ от нетърпение да започне.

Ръсел Кларк определено изглеждаше загрижен, когато най-сетне пристигна в къщата на Сам. Уин го посрещна на вратата и го отведе във всекидневната. Щом влезе, Сам и Адамс станаха и той се здрависа с двамата.

— Извиняваме се, че те повикахме така спешно, Ръсел, но отново се нуждаем от помощта ти — каза Сам.

Кларк кимна и сви рамене.

— Няма проблем, стига да е за последен път. Ръководството на факултета ще ми прости тази самоотлъчка.

— Ще бъде за последен път, обещавам.