Найджел Маккрери - Паяжината

Гласът на Том прозвуча по-оптимистично.

— Не съм сигурен, отидох твърде далеч, Сам. Все още има много доказателства срещу Ерик. Не съм го отписал. Важи ли още уговорката за три часа?

— Да, ще дойда. Ще се видим.

Затвори и се върна при племенника си.

— Беше инспектор Адамс. Иска да поговори с теб в участъка около три часа.

Рики кимна.

— Добре. Мама ще научи ли?

— Да.

— По дяволите! Не съм сигурен от кого трябва да се страхувам повече. От майка ми или от главен инспектор Адамс.

Сам му се усмихна.

— Ако питаш мен, от майка ти.

Племенникът й наведе глава.

— По дяволите! По дяволите! По дяволите!

Сам не желаеше да оставя момчето само, но чувстваше, че е необходимо отново да се види с родителите на Саймън, преди нещата да се задълбочат още повече. Споразумяха се да го вземе от къщи в два и половина и Рики се съгласи бързо да опакова цялото оборудване, което събираше прах в бараката. Сам не се бе срещала със семейство Викърс от известно време и се питаше как ли се справят сега, когато истината най-сетне е разкрита.

Докато се движеше бавно по улицата, забеляза, че е тиха. Слава богу, че нямаше представители на пресата и зяпачи. Спря пред къщата, позвъни на вратата и зачака. Не след дълго мистър Викърс се показа и щом я зърна, на сериозното му лице се изписа задоволство.

— Доктор Райън, каква приятна изненада. Една! — провикна се той. — Една, доктор Райън е. — После отново се обърна към Сам: — Заповядайте, влезте.

Покани я в трапезарията. Съпругата му побърза да излезе от кухнята и също се отправи натам. Нетърпеливо я погледна.

— Имате ли още новини?

Сам поклати тава.

— Не, случаят вече е в ръцете на полицията. Сигурна съм, че ще ви уведомяват, ако има някакво развитие.

— Нали знаете, че арестуваха заподозрян — развълнувано попита мистър Викърс. — Не им отне много време, след като ги убедихте, нали?

Сам поклати глава.

— Да.

Не бе сигурна дали знаят, че Ерик е пуснат под гаранция и че самата тя не е убедена във вината му. Засега реши да премълчи това.

Мистър Викърс продължи:

— Те идваха тук, взеха свидетелски показания. Бяха много любезни, оставиха при нас една полицайка за известно време. Чудесно момиче, приветливо.

— Радвам се, че ви държат в течение. Питах се дали има още нещо, което бих могла да направя за вас.

Мистър Викърс поклати глава.

— Мисля, че направихте повече от достатъчно и сме ви много благодарни. Но има нещо, с което аз мога да ви бъда полезен. Съжалявам, че толкова се забавих.

Отиде до шкафа, извади три листа от едно чекмедже и ги подаде на Сам.

— Това е списъкът, който искахте. Едва ли ще ви послужи много, но искам да ви покажа, че се потрудих. — Сам изглеждаше объркана. — Всичките му приятели и познати, помните ли? Не бях сигурен дали да го предам на полицията, или не. Но понеже вие първа помолихте за това и поискахте да започне разследване, си помислих, че би трябвало да го дам на вас.

Сам прегледа набързо първия лист. Разпозна няколко имена на младежи от компютърния клуб и две, които бе озадачена да види. Едмънд Муър и Питър Андрюс. Но все пак те също бяха свързани с компютърния клуб на Ерик, така че това не би трябвало да я изненадва. Сгъна листовете и ги сложи в чантата си.

— Благодаря, но ще ги дам на полицията. Те имат повече възможности, ще могат да проверят имената по-бързо от мен.

Мистър Викърс кимна.

— Както желаете, доктор Райън, ваши са, можете да правите с тях каквото искате.

— Как се справяте?

— Малко по-добре, след като арестуваха онзи човек за убийството на Саймън.

— Пресата и съседите не са ви безпокоили твърде много, нали?

— Не, наистина не. Журналистите ни досаждаха известно време, но полицайката ги отпрати. Оттогава не са се занимавали с нас.

— Добре. — Сам се изправи. — Трябва да тръгвам. Отбих се само за малко, за да проверя как сте.

Погледна към мисис Викърс, която не бе казала почти нищо, откакто бе дошла. Само седеше и наблюдаваше какво става, изглеждаше бледа и потисната. Усмихна й се.

— Скоро ще се видим, нали?

Жената кимна, а когато Сам се запъти към вратата, извика след нея:

— Направете всичко възможно да не се измъкне, доктор Райън. Не позволявайте други да страдат като нас.

Патоложката кимна със съчувствие, разкъсвана от собствените си съмнения, и излезе.

След кратката си среща със семейство Викърс Сам се отправи към съдебномедицинската лаборатория в Скривингдън с надеждата, че може би Марша вече е стигнала донякъде с анализа на диатомеите. Остави колата на паркинга и след като се легитимира, се отправи към кабинета на приятелката си. Почука и тя й даде знак да влезе.