Найджел Маккрери - Паяжината

— Не, засега съм добре.

— Ако изникне нещо, ще ми се обадиш, нали?

— Разбира се.

Сам знаеше, че няма да го направи, но поне се почувства по-добре, след като му предложи помощта си. Настъпи неловко мълчание, което бе нарушено от силно почукване на външната врата. Ерик предпазливо се приближи.

— Кой е?

— Питър Андрюс.

Домакинът погледна към Сам и повдигна вежди.

— Навярно идва да пречисти душата ми и да ме изповяда.

Той отвори вратата и преподобният Андрюс влезе.

— Дано този път не сте довели оператора, отче.

— Не, не съм го довел, Ерик. Просто си помислих, че може би точно сега имаш нужда от приятел.

Той погледна Сам.

— Виждам, че не съм единственият, който мисли така. Здравей, Сам.

— Питър, тъкмо си тръгвах.

— Надявам се, че не е заради мен. Нали не съм прекъснал нещо важно?

— Не, наистина се канех да си тръгвам — успокои го тя. — Не искам да злоупотребявам с гостоприемството. — Обърна се към Ерик. — Помни какво ти казах.

— Да, благодаря ти.

Сам се обърна към викария.

— Надявам се, че скоро ще се видим.

— Ако бъдеш тук в неделя, ще се видим.

Щом излезе на тротоара, забеляза хората на Адамс, които седяха в една кола пред къщата. Когато погледна към тях, единият взе радиостанцията и се обади. Нямаше съмнение за кого докладва.

Сам пристигна у дома малко преди обяд. Колата на Уин я нямаше и къщата явно бе празна. Закачи палтото си в кухнята и се отправи към всекидневната. Тогава в тишината се чу слаб звук от почукване на пръсти по клавиатура. Звукът идваше от нейния кабинет. В първия миг се изкуши да извика, но се отказа и вместо това бавно и предпазливо се отправи към полупритворената врата. Сграбчи силно дръжката и със замах я отвори. Рики рязко се обърна и я погледна. На лицето му не се изписа радост, че я вижда, а по-скоро изненада, дори уплаха.

— Лельо, какво правиш тук?

Тя го погледна учудено.

— Бих могла да ти задам същия въпрос.

— Просто влязох в Мрежата, за да проверя дали има някакви съобщения, това е.

Изражението на Сам остана спокойно.

— Е, има ли?

— Не, нищо. Всъщност, вече ми доскучава.

Отново насочи вниманието си към компютъра. Натисна едновременно send и off 3 3 Изключи (англ.). — Б.пр. . Опита се да се държи естествено, но тя усети, че го обзема паника. Реши да използва ситуацията и да го притисне.

— Къде е новото ти оборудване, изглежда, е изчезнало.

Рики сви рамене.

— Не работеше както трябва и го върнах.

— Къде го върна?

— Във „Фреймърс“ в града.

— Мисля, че го беше взел евтино.

— Да, имаше разпродажба.

Сам замълча за миг, търсейки очите му. Знаеше, че лъже.

— Доколко си замесен във всичко това, Рики?

Той наведе глава и не се осмели да я погледне в очите.

— Мисля, че е време да ми кажеш истината. И така, откъде взе оборудването, от Паяка ли?

Момчето енергично поклати глава.

— Не, не е от него, никога не съм го виждал.

— Тогава от кого?

— Саймън и Доминик ми го доставиха. Те снабдяваха всички.

— И откъде го вземаха?

— Нямам представа, знаех само, че е евтино.

Сам започна да губи търпение.

— За бога, Рики, те са мъртви, убити. И така, откъде, по дяволите, го вземаха?

— От Паяка. Мисля, че така наричаха пласьора.

В очите му напираха сълзи.

— А кой е Паяка?

— Това не зная.

— Рики!

— Не зная, наистина не зная.

— Ерик Чембърс ли е?

— Нямам представа. Ние само давахме поръчките си на Доминик или Саймън и те ни доставяха оборудването. Това е всичко, което зная.

— И никога не си задавал въпроси?

— Беше евтино.

— Било е незаконно. Е, къде е сега?

Сам бе бясна.

— В бараката.

— Какво мислеше да правиш?

— Не бях решил, исках само да се отърва от него.

— И да загубиш всичките вложени пари?

— Не бяха чак толкова много.

— И нямаш представа кой е Паяка?

— Не, наистина не съм във връзка с него. Както казах, всичко ставаше чрез Доминик и Саймън.

Телефонът във всекидневната иззвъня и ги прекъсна. Сам вдигна слушалката.

— Доктор Райън.

От другата страна на линията се чу познат глас.

— Сам, Том Адамс се обажда. Вчера Ерик Чембърс е изпратил две съобщения от своя уебсайт.

— Успя ли да ги проследиш?

— Да, едното бе до приятел в Кингс Лин, а другото до братовчед в Бат. И двете съвсем безобидни за съжаление.

Сам изпита облекчение, щом чу тази новина. Голям товар би паднал от плещите й, ако знаеше името на убиеца, но бе доволна, че не е Ерик.

— Благодаря, че ме уведоми, Том. Изглежда, отново сме в изходна позиция.