Найджел Маккрери - Паяжината

— Ще видя какво може да се направи. Между другото, навъртал ли се е Енрайт тук напоследък?

— Не, от няколко дни не е. Може би е болен или е в отпуск.

— Добре, благодаря.

Сам се обърна и излезе от стаята.

На следващата сутрин Сам стана рано, твърдо решена да предприеме незабавни действия.

Джийн и Фред отново бяха на работа и се надяваше всичко да тръгне нормално. Отсъствието им я бе накарало да осъзнае колко много й липсват. Чувстваха се близки помежду си, което бе важно при всяка професия, но особено при нейната. Осигуряваха й спокойна работна атмосфера и тя оценяваше това. Благодарение на тях можеше да посвети цялото си внимание на съдебната патология. Рядко се налагаше да изпълнява досадни административни задължения.

Когато влезе в офиса, Джийн стана и посочи с пръст към кабинета й.

— Главен инспектор Адамс е вътре. Чака от около четвърт час.

Сам кимна. Помисли си, че само нещо много важно би могло да го измъкне от бърлогата му в този ранен час.

Том Адамс стоеше до прозореца и гледаше навън. Когато усети присъствието й, той се обърна.

— Здравей, Сам. Разбрах, че отново водиш свое собствено разследване.

Тя застана до бюрото си.

— Какво те кара да мислиш така?

— Всъщност моите шпиони във „Фицуилям“.

Сам трепна едва забележимо. Изглежда, не бе постъпила толкова съобразително, колкото мислеше.

— И така, защо посети Ръсел Кларк?

— За да му се извиня.

Не бе особено убедителна. Том я погледна малко озадачено.

— За какво?

— За поведението на Чоки Уайт.

— Нямам представа за какво говориш.

Тя остави куфарчето си до бюрото и седна.

— Нима?

В гласа й се долови саркастична нотка, а той не обичаше това.

— Сега пък какво е направил?

— Нищо, освен че е упражнил неоправдан натиск върху свидетел, който досега бе изключително отзивчив. Отишъл е да се срещне с Ръсел, преди да имам възможност да му обясня за какво става въпрос, както ти ми обеща.

— Съжалявам. Станало е недоразумение.

— Както в случая, когато каза на Тревър за откритието ми при експертизата?

— Ще поговоря с него.

— Мисля, че някой би трябвало да го направи, преди да притесни друг добронамерен свидетел.

— Ще се погрижа за това.

Сам се облегна на стола.

— Между другото, не зная дали това е от особено значение, но явно Енрайт не е бил в колежа през последните няколко дни.

Том сви рамене.

— Не съм изненадан.

— Защо?

— Защото е офейкал.

— Какво?

— Ти беше тази, която ни насочи към него. След като спомена името му, направих малко по-сериозно проучване. Отделът за борба с порока вече се бе заинтересувал от него във връзка с доставянето на порнографски материали. Вчера рано сутринта внезапно отишли в къщата му и я претърсили.

— А Енрайт?

— Нямало го.

— Много неща ли са открили?

— Доста, предимно порнографски материали.

— Откъде си ги е набавял?

— Още не са съвсем сигурни, но повечето е свалял от Интернет и после ги е отпечатвал. Къщата му приличала на телевизионно студио.

— Някаква връзка със Саймън и Доминик?

Адамс поклати глава.

— Освен факта, че неговата кола е била открадната от Саймън, нищо друго.

— Все пак е съвпадение, не мислиш ли?

— Засега смятам, че е просто съвпадение.

— Някаква допълнителна информация за Муър?

Той поклати глава.

— Нищо, дори квитанция за глоба при неправилно паркиране. Напълно чист е според нашите регистри.

— И те са безпогрешни?

— Не, но можем да се позоваваме единствено на тях.

Сам се облегна на стола и се замисли, опитвайки се да проумее цялата информация, която Адамс току-що й бе съобщил. Той прекъсна мислите й.

— Твоят приятел Ерик Чембърс е бил освободен под гаранция.

— Значи не е бил обвинен?

— Не, беше напълно откровен за скелетите в градината и не представлява заплаха за обществото. Това са думи на адвоката му, не мои.

— Може би е истина, няма значение. Все пак съм изненадана, че е пуснат под гаранция.

— В интерес на истината, и ние. Две от моите момчета ще го следят, така че засега ще бъде под надзор, докато се опитаме да съберем още доказателства.

— Късмет.

— Благодаря. Мисля, че ще ни бъде необходим.

— Кога е освободен?

— Вчера следобед.

— Къде отиде, когато излезе?

— Гордън го заведе направо в дома му. Сега е там, доколкото зная.

— Разполага ли с компютърно оборудване?

— Да, със своето собствено; нямахме основание да го конфискуваме. Иззехме само онова, което смятахме, че може би е откраднато. Между другото, не е…