Найджел Маккрери - Паяжината

— Мисля, че са в приют за кучета.

— В кой по-точно?

Адамс не бе сигурен; всъщност, не се бе занимавал с това.

— Ще открия и ще ви уведомя.

— Моля ви, направете го, никога досега не са били далеч от къщи.

Главният инспектор се върна отново на темата.

— Убивали ли сте някога?

— Да, когато бях в армията. Човек е принуден, или ти, или те.

— Убивали ли сте с ръцете си?

— Когато се налагаше.

— Как го правехте?

— С нож, естествено.

— А удушаване?

— Няколко пъти, когато бях принуден. Оказа се по-трудно, отколкото изглежда.

— Както когато убихте Саймън и Доминик?

Гордън отново се намеси:

— Не си длъжен да отговаряш.

Чембърс кимна с разбиране.

— Не съм ги убил, вече ви казах.

— А какво ще кажете за самоделни бомби? Можете ли да ги правите?

— Да, това бе част от подготовката.

— Вие ли взривихте колата на Саймън Викърс, след като го убихте?

Гордън отново го предупреди.

Ерик извърна глава към адвоката си.

— Благодаря, Джон, вече ме уведоми за правата ми и съм ти благодарен, но винаги съм мислил, че полицейските участъци са местата, където се казва истината. Където се разкриват виновните, а невинните се освобождават.

Гордън леко кимна към клиента си.

— Кой ти каза това, Ерик?

Той отново се обърна към Том Адамс.

— Не съм правил бомби и не съм убил двете момчета. Можете да продължавате да ми задавате въпроси, но отговорът ще бъде един и същ.

В това време Гордън погледна към Адамс.

— Надявам се, че беше достатъчно ясно, главен инспектор Адамс!

Адамс продължи:

— Намерихме голямо количество компютърно оборудване в гаража ви. Можете ли да обясните откъде е?

Ерик Чембърс погледна с пренебрежение, разгневен от обвиненията и изпълнен с увереност.

— Първо, не беше скрито, с изключение може би от крадци. Второ, купувам го от голям магазин за стоки на едро в Ипсуич и получавам изгодна отстъпка от компанията, защото вземам големи количества.

— По намалени цени ли го пласирате на момчетата?

— Зависи какво разбирате под „намалени цени“. Продавам го на цената, на която го купувам. Не получавам никаква печалба, ако това намеквате.

— Как се казва магазинът?

— „Всичко за компютрите“. Намира се в голяма сграда и там се продава по-евтино, когато се купува на едро.

— А къде са квитанциите?

— Ще ги намерите в голяма зелена кутия в бюрото ми, ако вече не сте ги открили.

Адамс се облегна на стола и се опита да смени тактиката.

— Господин Чембърс, погледнете на нещата от наша гледна точка. Вече открихме два скелета във вашата градина. Разказахте ни, че майка ви е извършила убийствата, но все пак това трябва да се потвърди. Аз издирвам убиеца на трима души, а поне двама от тях сте познавали добре. Едно от момчетата, Доминик Пар, вероятно е било изнасилено преди убийството. Потребител на Интернет с името Паяк е контактувал и с двете момчета. Въпреки че отричате, това е вашето име в Мрежата. Този така наречен Паяк им е предлагал евтино компютърно оборудване, а ние открихме във вашата къща голямо количество такова оборудване. Саймън Викърс и Джак Фолкънър, и двамата в добра физическа форма, са били удушени, след което телата им са били запалени, за да се прикрият доказателствата. Колата на Саймън Викърс е била взривена със самоделна бомба. Като се има предвид всичко това, мисля, че трябва да признаете, че с право сте заподозрян. И така, отново ви питам: вие ли убихте Саймън Викърс, Доминик Пар и Джак Фолкънър?

Ерик застина.

— Не, не съм.

Гордън неочаквано постави ръка на рамото му и прониза инспектора с очи.

— Мистър Чембърс отговори честно на всичките ви въпроси и не виждам какво ще постигнете с репресивния начин, по който водите разпита.

Адамс го погледна гневно.

— Мисля, че аз най-добре мога да преценя.

— Не, не сте прав. Мистър Чембърс, който е възрастен и уважаван член на общността, в която живее, бе разпитван достатъчно дълго. Струва ми се, главен инспектор Адамс, че всичките ви така наречени доказателства са само косвени.

— Като например скелетите в градината?

— Това е съвсем друго нещо и мистър Чембърс честно обясни за какво става въпрос. Както казах, що се отнася до другите убийства, доказателствата ви са само косвени и нямат никаква реална стойност.

Адамс се замисли за миг. След това се обърна към касетофона и каза:

— Разпитът завърши в един и двайсет и шест следобед. — Изключи го и се обърна към Ерик Чембърс. — Мисля, че приключихме за днес, мистър Чембърс.