Найджел Маккрери - Паяжината

— Сигурен ли си, че искаш да ни кажеш?

— След шейсет години това е почти облекчение. Един господ знае обаче какво ще си помислят добрите жители на Сауърби. Не бих се учудил, ако това е най-значимото събитие в селото, откакто областта е била вписана в „Думсдей бук“ 2 2 Историческа книга, в която са били вписани всички владения на Англия, съставена по заповед на Уилям Завоевателя през 1086 г. — Б.пр. .

Сам се усмихна със съчувствие.

— И така, какво се случи?

— Всъщност, вината е на майка ми. Тя беше сурова, властна натура. Добре се грижеше за мен, да бъда нахранен, чист и нищо да не ми липсва. Но нямаше много време да дава израз на обичта си. По същия начин се отнасяше и към баща ми. Гледаше изключително сериозно на религията, а проблемът бе в това, че татко не бе набожен или поне не го показваше. По тази причина тя го презираше.

— Знаела ли е това, преди да се омъжи за него?

— О, да, но като всички жени е смятала, че би могла да го промени, да го накара да види светлината, да опознае Господ. Нали знаете, проповедниците говорят такива неща. Баща ми не беше лош човек. Осигуряваше прехраната ни, но просто не бе добър християнин, а майка ми не можеше да понася това. По отношение на секса също имаха различия. Той му се наслаждаваше, а тя, естествено, не. Зад гърба й татко я наричаше „айсберг“. Бог знае как съм бил заченат. Няма да се учудя, ако е било по-скоро късмет, отколкото пръст божи. Мен също не ме обичаше много. Не защото не бях добър християнин, напротив, тя се бе постарала да ме направи такъв, а защото бях негов син. Мисля, че е виждала у мен неговата греховност.

Ерик потъна в мълчание, като че ли в съзнанието му изплуваха спомени от миналото.

Сам се отдръпна от него.

— Е, и какво се случи?

— Неизбежното според мен — той срещна друга жена. Нищо чудно, че се случи. Беше местно момиче на име Кейт Едуардс. Бе много хубавичка, доколкото си спомням, на около двайсет години. Естествено, доста по-млада от баща ми и винаги жизнерадостна. Работеше като домашна прислужница в местното имение заедно с майка си.

— Майка ти знаеше ли за нея?

— Първоначално не, но мисля, че подозираше. Той започна да излиза все по-често, да се връща късно, а понякога не се прибираше по цяла нощ. Редовно се стигаше до ужасни разправии. Накрая й каза, че ще я напусне, ще избяга с Кейт и ще създаде нов дом на другия край на селото.

— Какво каза майка ти за това?

Ерик сви рамене.

— Беше бясна.

— Това вероятно я е наранило.

— Да. Не стига, че бе извършил прелюбодеяние, а искаше и да живее с любовницата си в същото село. Сигурен съм, че не би могла да понесе този срам.

Адамс проговори за пръв път от началото на разпита:

— Кой бе отговорен за убийството им?

Ерик го погледна.

— Майка ми. Не забравяйте, че бях само на петнайсет и живеех безгрижно.

— Как се случи?

— Не мисля, че щеше да се случи, ако баща ми просто ни бе напуснал, но всичкият гняв и желанието за отмъщение, които се бяха трупали през годините, се изляха и тя го нападна със злостния си език. След това той промени решението си да се изнесе. Каза, че ще ни изхвърли и Кейт ще дойде да живее при него. Не съм сигурен какво точно стана после, мисля, че майка ми превъртя. Единственото, което чух, бе сподавен вик, последван от гъгнив звук и после как баща ми се строполи на пода.

Очите му се напълниха със сълзи и Сам отново го хвана за ръцете.

— Къде беше ти, докато ставаше всичко това?

— В моята стая, подслушвах на прага.

— Отиде ли да видиш какво се е случило?

— Майка ми ме повика и ме принуди да погледна. Беше го намушкала с нож, който бе минал през гърлото му. Навсякъде по пода имаше кръв, която още бликаше от раната, и мисля, че все още бе жив. Разбира се, не за дълго. Никога не бях виждал толкова много кръв, струваше ми се, че залива всичко, течеше по пода като голяма река.

— Какво каза майка ти?

— Майка ми? Тя изобщо не изпитваше разкаяние. Сграбчи ме за врата и ми заяви, че такава е съдбата на злите безбожници и ако кажа и дума за това, което се е случило, същото ще сполети и мен. Подобна заплаха оказва голямо въздействие върху момче на петнайсет години.

— Мисля, че оказва въздействие, независимо на колко години е човек — каза Адамс. — Какво се случи с Кейт?

— Майка ми ме изпрати да й занеса бележка.

— Какво бе написано на нея?

— Пишеше да дойде в къщата веднага и да не казва на никого къде отива. Бе подписана от баща ми.

— Тя не разпозна ли почерка?