Найджел Маккрери - Паяжината

Том поклати глава.

— Съжалявам, звучи чудесно, но вече съм поел ангажимент.

Сам бе разочарована.

— Нещо, което не можеш да отмениш?

— Не, ще отсъствам няколко дни. Ще бъда с приятели. Запланувано е отдавна, нищо не мога да променя сега.

Бе учудена, че не е споменал за това по-рано, но нямаше желание да се предаде толкова лесно.

— Не искаш ли компания? — попита го със съблазнителна усмивка. — Няма да съжаляваш.

— Извинявай, Сам, остава много малко време. Вече всичко е планирано, няма място за още един човек, нали разбираш.

Знаеше, че лъже, но реши засега да не продължава.

— Добре тогава. До скоро.

Том смутено кимна.

— Ще ти се обадя, ще опитаме да уредим нещо.

Тя му махна с благодарност, но докато вървеше към колата, нещо й подсказа, че няма да се обади. Бе объркана и обидена от отношението му, след като бяха прекарали Коледа заедно. Изглеждаха така близки и той бе положил усилия за това. Защо толкова скоро се отказваше?

Сам използва остатъка от сутринта, за да навакса загубеното време. Нямаше запланувани експертизи и успя да прегледа натрупаната камара с изостанала документация. Работата вървеше по-бавно от обикновено, защото Джийн отсъстваше и нямаше кой да отделя важните документи от по-маловажните. Тя и Фред все още бяха в отпуск и Сам се чувстваше самотна и изоставена. Погледна часовника си. Оставаха два часа до провеждането на експертизата на двата скелета, открити в градината на Ерик. Не бе очарована от перспективата да я извърши с някой непознат асистент. Двамата с Фред заедно бяха израснали професионално след постъпването й в „Парк“ и сега й бе неприятно да работи без него. Бе опитала да му се обади у дома, но никой не отговаряше. Вероятно бе заминал някъде на почивка с приятелка, преди да се върне отново към работата си, свързана с трупове и кръв. Повечето хора все още бяха в отпуск и се радваха на Коледа и настъпващата Нова година. Докато седеше самотна в кабинета си, преглеждайки поредния следствен доклад, тя осъзна, че се чувства засегната от тяхното щастие и веселие.

Телефонът внезапно иззвъня и я изтръгна от депресията и самосъжалението, в което бе започнала да изпада. Сграбчи слушалката.

— Ало, доктор Райън?

Веднага позна гласа на Том Адамс и тайно изпита надежда, че е променил намеренията си за Нова година.

— Сам, обажда се Том. Слушай, имам малък проблем.

— Само това ли?

Той не обърна внимание на сарказма й и продължи:

— Ерик Чембърс отказва да разговаря с когото и да било…

— По съвет на адвоката?

— Не, отказа да проведем кратък предварителен разпит. Казва, че единственият човек, с когото ще разговаря, си ти.

— Аз?!

Въпреки че добре познаваше Ерик, все пак бе изненадана.

— Като се имат предвид обстоятелствата, ще бъда доволен да го разпиташ за убийството в мое присъствие, ако имаш желание, разбира се.

— Сигурен ли си, че е законно?

— Въпреки че отказва адвокат, повиках дежурния. Съгласен е, стига Ерик да желае това и да е запознат с правата си.

— Разбира ли ги?

— Има юридически познания. В армията се е правил на адвокат.

Сам трескаво размишляваше с какво се нагърбва. Това бе извън обичайните й задължения. Почувства, че трябва да се обади на Тревър като бъдещ шеф на отделението, но реши да не го притеснява по Коледа. Нямаше с кого другиго да се посъветва, затова сама взе решение.

— Добре, ще дойда.

— След колко време?

— След около половин час.

— Благодаря, чао засега.

Сам се завъртя на стола и се загледа през прозореца към скованите в лед околности на Кеймбридж. Беше се надявала Том да й се обади, но не по такъв повод. Запита се дали не е дошло време да се посвети на един човек и да остави за известно време кариерата си на заден план. В края на краищата, бе постигнала всичко възможно на този етап. Навярно Тревър щеше да бъде завеждащ на отделението доста години, а когато стане време да се пенсионира, може би административният му пост щеше да й се струва по-примамлив. Трябваше да изясни отношенията си с Том колкото е възможно по-скоро. Не можеше да отрече, че все още е обезпокоена и има известни подозрения за новогодишната вечер.

Половин час по-късно Сам се намираше в Централния полицейски участък на Кеймбридж. Млад, вероятно току-що назначен полицай, я очакваше и я отведе до офиса на Адамс. Рязко почука на вратата.

— Влез!

Младият мъж отвори вратата, пусна Сам да влезе и бързо я затвори след нея. Щом прекрачи прага, Том се изправи.