Найджел Маккрери - Паяжината

Сам се отправи към тях. Когато се приближи, Том се обърна и й даде знак да застане до него. Бе надвесен над голям ров, дълбок приблизително метър и половина и широк около метър и осемдесет. Когато тя надникна долу, двама едри полицаи от специалната оперативна група тъкмо излизаха от него. Погледна по-надълбоко и забеляза нещо на дъното. Щом очите й свикнаха с тъмнината, започна да различава първо черепите, а после и останалите кости на два скелета. Лежаха успоредно. Черепите, покрити с кафяви петна, бяха обърнати с лице един към друг. Челюстта на единия бе счупена и бе паднала отделно на земята. Върху другия се бе запечатала зловеща усмивка, каквато можеше да се види само на лице, лишено от плът и кръв. Без да отмества погледа си, Сам попита:

— Кога открихте това?

— Тази сутрин, когато дойдохме да разпитаме Ерик за убийството на Саймън и Доминик.

Тя бе учудена.

— Ерик! Сигурно се шегуваш.

— Твоят приятел Ръсел Кларк проследи Паяка и стигна до системата на Ерик.

— Мисля, че те помолих да не разговаряш с него, преди да имам възможност да му обясня какво става.

Том се обърна към нея.

— Това е важно криминално разследване, Сам, нямах друг избор.

Патоложката отмести погледа си от него.

— Кого изпрати да свърши мръсната работа, Чоки ли?

Той кимна.

— За това му плащат.

— Надявам се, че не се е държал грубо с Ръсел. Може би пак ще имаме нужда от сътрудничеството му.

— Не, не е имало принуда. Когато осъзна сериозността на ситуацията, той бе изключително отзивчив. Мисля, че все пак е по-добре известно време да стоиш настрана от него. Не искам да се запита кой всъщност ръководи разследването.

Внезапно долови строгост в тона и изражението му, която преди не бе забелязала, и това не й хареса.

— Между другото, Чоки ми се обади и удостоихме Ерик с посещение.

— Той призна ли си?

Адамс поклати глава.

— Още не, но рядко признават от първия път.

— Тогава как се озовахте до дупката в земята?

— Чоки предложи за всеки случай да пуснем кучетата да потърсят дали няма заровен някой друг Саймън Викърс. Честно казано, аз мислех, че е само губене на време…

— Но се оказа, че не е?

— Явно не съм бил прав.

— Е, мисля, че е по-добре да започвам. Какво направихте с Ерик?

— Бе арестуван като заподозрян в убийство. Проблемът е в това, че все още не знаем чие. Надяваме се, че би могла да ни помогнеш.

Сам никога не би повярвала, че Ерик е способен на убийство. Но съществуваше доказателство, което злокобно се хилеше от дъното на ямата.

— Колин Фланъри тук ли е?

Адамс посочи към къщата.

— Мисля, че е вътре, но те предупреждавам, че не е в най-добро настроение.

— Защо?

— „Както изглежда, процедурата, необходима при подобни случаи, не е спазена.“

Том така сполучливо имитираше гласа на Фланъри, че Сам едва сдържа смеха си. Все пак разбираше възраженията на Колин. Бе педант и приемаше всяко отклонение от правилата като лична обида. Имаше право, разбира се. Адвокатите от защитата биха използвали всеки претекст да се опитат да обжалват, а процедурата бе една от предпочитаните им мишени. Всеизвестно бе, че ако Колин бъде привлечен в разследването на някой случай, няма да има процедурни грешки или пропуски и щом бъде споменато името му, адвокатите на защитата едва ли биха губили време да ги търсят.

В къщата, както и в градината кипеше дейност. Оперативни екипи, униформени и цивилни полицаи трескаво се суетяха наоколо. Едни щателно претърсваха всички шкафове и чекмеджета, слагаха настрани различни предмети, които после внимателно опаковаха в пликове за веществени доказателства. Други поръсваха с прах за снемане на отпечатъци или търсеха влакна, докато фотографите правеха безброй снимки.

Сам намери Колин Фланъри, който помагаше да опаковат куп списания, открити в един шкаф. Тя взе едно от тях.

Носеше заглавие „Момчета гейове“. Значи Ерик бе гей? Това обясняваше защо никога не се е женил и не проявява интерес към жените. Помисли си колко странно бе това, че дори когато човек мисли, че познава някого добре, всъщност не е така.

След като пликът бе запечатан и му бе поставен етикет, Колин Фланъри се приближи към нея, пламнал от гняв.

— Пълна бъркотия, Сам. Когато пристигнахме, дупката бе вече изкопана. Всичките снимки бяха некачествени, измерванията не бяха правилни, дори не си бяха направили труда да се свържат с Отдела по съдебна археология. Един господ знае колко доказателства са били унищожени или не са били забелязани. Ако човек не започне правилно от самото начало, по-късно неминуемо ще си има неприятности. Това никога не би се случило по времето на Фармър. А сега някакъв полицай се опитваше да върши работата на съдебен археолог.