Найджел Маккрери - Паяжината

— Само оборудване ли е откраднато?

Адамс потвърди:

— Да, и то само с високо качество. Оставили са компютри на стойност хиляди лири.

— Някакви улики?

— Никакви. Вмъкнали са се и са изчезнали, без да оставят следи. Обаче успяхме да открием част от оборудването.

— Къде?

— В стаите на Доминик и Саймън. Трябваше да го конфискуваме. Разстроихме родителите на Саймън. Съжалявам.

Сам можеше да си представи как мисис Викърс е понесла оскверняването на светилището на сина й.

— Не сте губили време.

— Не можем да си го позволим, Сам. Положението е по-сериозно, отколкото ти самата си представяш.

Тя се отпусна на стола, все по-заинтригувана от сведенията на Том по случая.

— Между другото, успя ли да откриеш нещо от оборудването на Рики, след като си тръгнах?

Сам поклати глава.

— Щом се върне, ще трябва да поговоря с него за това, нали знаеш?

Тя кимна и мислено се помоли Рики да не е твърде замесен. Не бе сигурна как биха се развили взаимоотношенията й с Том при тези обстоятелства. Отново го върна към същността на разговора им.

— Спомена, че положението е по-сериозно, отколкото предполагам.

— Когато проверявах неразрешените криминални случаи в Нортхемптън, попитах за някое неразкрито убийство или необичайна смърт, свързана с пожар…

Сам нетърпеливо се раздвижи на стола.

— Е, и?

— Имаше три такива случая…

Тя едва успя да се овладее.

— Убийства?

— Едно убийство и два, да ги наречем, случаи на смърт при съмнителни обстоятелства.

Сам се отпусна на стола.

— Господи! За какъв период?

— За последните две години.

— А убийството?

— Още не е разкрито.

— На каква възраст са били жертвите?

— Около осемнайсет-деветнайсет години.

— Причина за смъртта?

— Удушване.

— А другите два случая?

— Изгаряне. И двамата са дишали лепило. Били са в някаква барака, когато тя се изпълнила с пушек. Предполага се, че е било комбинация от лепило и цигари.

— А сега?

— Поисках заповед за ексхумация.

— Искаш ли аз да извърша медицинската експертиза? — Сам повдигна вежди.

— Не, сигурен съм, че са способни сами да се справят с проблема. Особено като знаят какво търсят. Боя се, че има още случаи.

Тя почувства, че й е трудно да проумее това, което чува, и остана мълчалива.

— След като получих информацията от Нортхемптън, се обадих в Отдела за серийни убийства и помолих да проверят дали и при тях има нещо. Ето какво ми изпратиха по факса преди около час.

Подаде й лист хартия, който тя грабна и нетърпеливо започна да чете.

— Шестнайсет?

— Само три разкрити убийства. Останалите са обявени за смърт при съмнителни обстоятелства или за нещастни случаи.

— Какво е общото между жертвите?

— Момчета, деветнайсет-двайсетгодишни, които са се интересували от компютри и чиито тела са били изгорени след смъртта. Случаите все още се разследват.

— Да разбирам ли, че Отдел „Серийни убийства“ ще се включи в разследването?

— Те вече се включиха. Утре сутринта изпращат екип за подкрепление. Имам чувството, че колегите ти ще бъдат доста заети през следващите няколко месеца. — Погледна я замислено за миг. — Имам нужда от една голяма услуга.

Сам остана мълчалива.

— Това полицейско разследване трябваше да е започнало отдавна. — В първия момент тя не можа да разбере за какво става въпрос. — Трябва да изглежда, че полицията е разкрила, че Саймън Викърс и Доминик Пар са жертви на убийство, а не са загинали при нещастен случай.

Би трябвало да изпита гняв, но вместо това тя се почувства поласкана, дори тържествуваща.

— В противен случай ще се размирише навсякъде, а?

— Не, само около мен.

Сам кимна.

— Добре, при условие че обещаеш следващия път да се отнесеш по-сериозно.

Том вдигна ръце.

— Обещавам и благодаря. Надявам се да няма следващ път.

— Освен това трябва да изясниш отношенията си с Марша.

— Вече го направих. Каза, че щом ти ми прощаваш, и тя ще ми прости.

„Не само аз съм й длъжница“, помисли си Сам.

— Има ли нещо друго, което трябва да зная, преди да започна да харча парите на данъкоплатците?

Тя поклати глава.

— Както вече казах, всичко е в папките.

— Добре, ако все пак си спомниш за нещо, ще ме уведомиш, нали?

В гласа му се доловиха саркастични нотки и Сам реши да му отвърне със същото.

— Ако си сигурен, че ще ми повярваш, да.

Преди той да успее да отвърне, на вратата се почука и влезе Чоки Уайт. Погледна към шефа си.