Найджел Маккрери - Паяжината

— Целият свят се върти около тях.

За миг Марша погледна сериозно към Сам.

— Не, те го спират.

Сам усети, че атмосферата става малко напрегната, и побърза да смени темата.

— Ако успеем да проследим от къде е взета амониевата селитра, може би малко ще напреднем.

Марша скочи от стола, приближи се до работната маса, взе плик, в който имаше няколко метални парченца, и й ги показа.

— Мисля, че бих могла да помогна. Чувала ли си някога за микромаркери?

Патоложката поклати глава и Марша поясни:

— Вещества, с чиято помощ се проследява произходът на експлозивите. — Сам все още я наблюдаваше мълчаливо, но с интерес. Марша продължи: — Това е химически устойчив материал, състоящ се от няколко слоя високомолекулен меламинов полимер. Всеки от пластовете се характеризира със специфична последователност на цветовете, която може да се трансформира в цифров код. Едно — кафяво, две — синьо, три — червено, и така нататък.

— Нещо като отпечатък на експлозива.

— Точно така. Могат да се наблюдават с ултравиолетова светлина, после с малко късмет би могъл да се открие производителят, а след това и точно къде е била доставена съответната партида.

Познанията на Марша в областта на лабораторните изследвания и нестихващият ентусиазъм, с който вършеше работата си, никога не бяха преставали да впечатляват доктор Райън.

— Сигурна ли си, че ще можеш да откриеш това?

Тя знаеше предварително какъв ще бъде отговорът, но все пак чувстваше, че трябва да зададе този въпрос.

— Напълно.

Сам я притисна силно в прегръдката си.

— Тогава най-добре е да се залавяме за работа.

Когато Сам пристигна на следващата сутрин, забеляза оживление. Във всички посоки сновяха както униформени, така и полицаи от Централния следствен отдел. Носеха компютри, кантонерки, бюра, дори машини за напитки и всичко останало, необходимо за важно криминално разследване. Бе доволна, че Том най-сетне е приел сериозно версията й.

Предния ден бе изпратила със служебна кола докладите от анализите на металните частици. Не след дълго бе поканена да посети главния полицейски щаб в Кеймбридж. Бе възнамерявала лично да връчи доклада на Том и да наблюдава израза на лицето му, докато го чете. Но не бе сигурна дали би имало полза да злорадства.

Приближи се до полицая на гишето и се легитимира.

— Доктор Райън. Идвам да се срещна с главен инспектор Адамс.

Униформеният се усмихна.

— Да, госпожо, очаква ви. Знаете ли как да стигнете?

Сам кимна. Бе идвала толкова пъти, че би намерила кабинета му дори със завързани очи.

— Да, зная пътя, благодаря.

Полицаят натисна бутона за отваряне на вратата и тя тръгна по коридора. След като извървя няколко метра, се изкачи по редица стълби. По пътя си срещна един мъж и в първия миг помисли, че е от отдела на Том. Преди да отмине, той любезно я поздрави. Едва по-късно се сети кой е. Не бе детектив, а компютърният специалист, когото бе заварила в кабинета си преди няколко седмици. Явно работеше за просперираща местна фирма. Джийн бе права в едно отношение: наистина бе доста привлекателен.

След като мина по лабиринт от коридори, най-сетне се спря пред вратата на Адамс. Преди да успее да почука, на прага се появи Чоки Уайт. Когато я видя, малко се смути.

— Добро утро, доктор Райън. Добра работа свършихте. Извинете, че не се държах добре при последната ни среща.

Бе изненадана от това неочаквано извинение, но бързо се опомни. Кимна любезно, без да каже нищо, защото нямаше желание толкова скоро да му прости за предишното отношение. Той почука на вратата.

— Доктор Райън, сър.

Отвътре се чу гласът на Том.

— Влизай, Сам.

Чоки й стори път и тихо затвори вратата на просторния офис след нея.

Адамс тъкмо се канеше да се изправи и да я поздрави, когато телефонът внезапно иззвъня и той вдигна слушалката.

— Джон, крайно време беше. Искам три оперативни групи на мястото на катастрофата. Отцепен ли е районът? Не ме интересува колко време е минало, искам да действате така, сякаш инцидентът е станал току-що. Кога ще пристигнат специалните оперативни части? Добре, гледай да побързат. Искам и другите две места да бъдат обезопасени. Не ме притеснявай с това точно сега. Ако трябва, ще платим за извънредна работа.

С трясък остави слушалката и хвърли гневен поглед към нея, като че ли се опитваше да изпрати по линията мислите си към човека, с когото бе разговарял преди малко. Най-сетне отново се обърна към Сам.

— Предполагам, че си получил доклада ми.