Найджел Маккрери - Паяжината

— Звучи доста просто.

Той се засмя.

— Изглежда така, но мога да ви уверя, че не е. Много малко хора в страната могат да работят по тази технология въпреки разработването на подобрени програми.

„Макар и да изглежда добре — помисли си Сам, — този младеж е дребна душица.“

— Е, и какво открихте?

Той се обърна към екрана.

— Ето, тук бе най-трудното. Онзи, на когото е принадлежала дискетата, наистина е искал никой да не може да свали информацията и я е закодирал.

Сам бе усетила, че обича да го ласкаят, и бързо й хрумна какво да каже.

— Но вие успяхте да разкриете тайния код?

— Разбира се. Очевидно се е смятал за много умен, но не е бил чак толкова. Ще трябва да понаучи още някои неща, преди да се мери с големите.

Сам го погледна, малко отегчена от неговото високомерие.

— Не ще има тази възможност. Мъртъв е.

Самоувереността на Ръсел като че ли го напусна и той се обърна към нея.

— Съжалявам, нямах намерение да ви засегна, аз…

Бе доволна, че малко поохлади чувството му за превъзходство, и реши повече да не го засрамва.

— Всичко е наред, продължавайте.

Той отново се обърна към компютъра.

— Използвана е поредица от ASCII символи. — Сам го изгледа с леко недоумение и той поясни думите си: — Параметри с постоянна стойност.

Тя кимна, но в интерес на истината, не бе съвсем наясно с терминологията. Въпреки това не се отказа.

— Как действат?

— Може да се използва което и да е число под 256 за константно. Когато то е известно, останалото е лесна работа.

— За компютърен гений.

— Точно така.

— Е, щом веднъж сте открили кода, какво гласят съобщенията?

Ръсел сви рамене.

— Ами, в края на краищата, не много. Просто бележки между двама съученици. Приятелчето му…

— Саймън?

— Да, бил е наречен Мухата, а другият…

— Пчелата.

— Вие вече знаете.

— Вече успях да се добера до някои неща.

— Изглежда, са имали слабост към насекомите.

— Били са природозащитници.

— Ясно. Повечето съобщения бяха свързани с компютри. Някои от тях ми се сториха интересни, но повечето се отнасяха за срещи и сърфиране в Мрежата.

— Открихте ли и други имена?

— Имаше още две: Паяка и Мравката. Паяка е много подходящо име за Мрежата. Паяжината, схващате ли?

Сам впери празен поглед в него, докато с тревога си мислеше за племенника си.

Ръсел продължи:

— Между другото, изглежда, че Мравката е просто техен приятел, с когото се срещат в някой клуб, за да си разменят информация или нещо подобно. Паяка обаче е далеч по-интересен. Вероятно е търговец на компютърна техника с намалени цени. Нещата, които продава, са изключително евтини и с много добро качество, а не някакви боклуци. Как припечелва при тези цени, не знам. Предлага някои от тях по-евтино от стойността им.

— Срещали ли сте някога преди това име?

Ръсел поклати глава.

— Не, но бих искал, можех да спестя цяло състояние.

— Тогава нямате представа кой би могъл да бъде?

— Съжалявам, не мога да ви помогна. Опитах се да се свържа с него, да видя дали не бих могъл да се снабдя с някои неща, но не отговаря.

— Говорите за него в мъжки род. Защо мислите, че е мъж?

— Всъщност, само предполагам. Така стоят нещата в Мрежата. Никога не можеш да бъдеш сигурен с кого се свързваш. Страшничко, а?

Сам кимна.

— Може ли и аз да погледна?

Ръсел й отстъпи мястото си.

— Заповядайте, но информацията не е кой знае колко интересна.

Сам седна и започна да преглежда съобщенията. Ръсел бе прав. Повечето от тях бяха безинтересни. Откри страниците, в които Доминик Пар споменаваше за Паяка, но нямаше нищо, което да издава самоличността му. Единственото, което тя знаеше със сигурност, бе, че е търговец на компютърна техника на ниски цени. По-важни бяха датите, на които се споменаваше за него. Последното съобщение на Саймън до Доминик, изпратено в нощта на убийството му, гласеше:

„Тази вечер ще дойда късно, но може би ще имам интересни неща за теб. Паяка се е снабдил с някои нови джаджи. Ще ги погледна и ще се срещнем на обичайното място“.

Сам набързо прегледа останалите, докато откри последното съобщение на Доминик. Както подозираше, то бе за Паяка.

„Имам информацията, която искаш. Да се срещнем до вира в обичайния час.“

Сам бе сигурна, че Паяка е убиецът. Единственото нещо, което беше нужно сега, бе да разбере кой се крие под това име. Опита се да запомни някои от нещата, които Доминик и Саймън бяха споменали. Ставаше въпрос за модеми, скенери, микрофони и всякаква съвременна компютърна техника. Според нея би трябвало да има повече информация. Ако не на тази дискета, то може би на друга или в харддисковете. Трябваше да прегледа още веднъж работните файлове. Накрая, уморена от взирането в екрана и от безкрайния поток с безинтересни съобщения, отново насочи вниманието си към Ръсел.