Найджел Маккрери - Паяжината

— Чудесно, много ти благодаря. Но защо стоите на прага, заповядайте вътре.

Докато влизаха в антрето, Сам представи Том Адамс.

— Ерик, това е Том, мой стар приятел.

Двамата се здрависаха.

— Полицаят, ако не греша.

Адамс кимна.

— Така си и помислих. Държите се като такъв, забелязва се от километър. Е, явно Сам ви смята за свестен човек, така че сте добре дошли. Нещо за пиене?

Тя кимна.

— Един чай би ми се отразил добре.

Ерик кимна и се обърна към госта.

— А за вас? Имам отлежало уиски в шкафа, ако предпочитате.

Том поклати глава.

— Не, благодаря, и за мен чай.

— Добре, настанете се удобно, докато сложа чайника.

Полицаят огледа всекидневната, задържайки погледа си върху всичко, привлякло вниманието му. Това бе първото, което правеше, щом влезе в нечия къща. Не можеше да се въздържи. От доста време имаше професионален навик да подозира всичко и всеки, докато не се убеди в невинността му, а това понякога бе доста трудно. Почти всичките му колеги, бивши и настоящи, се държаха така. Това бе като защитна стена, която изграждаха, за да се предпазят от емоционални и физически удари. За съжаление понякога тя ставаше толкова висока, че им пречеше да видят истинската същност на нещата.

Макар да бе тъмна и старомодно обзаведена, всекидневната на Ерик бе интересно място. Имаше множество картини, порцеланови фигурки и саксии. Голяма черно-бяла снимка, която висеше на стената, привлече вниманието му. Той я разгледа отблизо. Въпреки че бе избеляла, на нея ясно се виждаше взвод войници; трима бяха европейци, младият Ерик с намръщен поглед седеше в средата, а останалите приличаха на ориенталци. Всички носеха по няколко оръжия. От леки картечници до страховито мачете. Опита се да познае по значките на шапките им от кой полк са, но бе трудно. Докато той продължаваше да разглежда снимката, Сам се приближи към стъклената врата на терасата и се загледа в градината.

— Бих искала да мога да създам нещо такова.

След като не успя да определи полка, Том се отдръпна от фотографията и застана до нея. Проследи блуждаещия й поглед.

— Мисля, че си го постигнала.

Тя недоволно сви рамене.

— Наистина полагам усилия, но градината на Ерик е прекрасна. Има най-различни цветя, пълна е с багри и аромати, интересни кътчета и тайни. Понякога изпитвам желание да я опаковам и да си я отнеса у дома.

Домакинът се върна в стаята и донесе табла с чаши чай и бисквити. Сложи я на масичката и попита Том:

— Мляко, захар?

Той се обърна.

— Само мляко, без захар, благодаря.

Ерик наля чая, добави мляко и му го подаде.

— Благодаря.

— Ерик, къде е направена снимката, която си закачил на стената?

Той я погледна.

— В Бирма, но това бе преди много години. Бях с чиндитите. Опитахме се да превземем позициите на врага. Бихме се на страната на бирманците, прекрасни бойци, най-добрите, които някога съм виждал. Атли и лейбъристкото правителство ги продадоха след войната. Какъв срам! Спряхме японците почти без чужда помощ. Мисля, че бяхме изключителни. Наистина бяхме такива. Мнозината, които не се върнаха, доказват това. Смъртта им е била мъчителна. Не можете да си представите какво е да бъдеш пленник в джунглата.

Том бе впечатлен.

„Може би Ерик преувеличава“, помисли си той, но не бе уместно да оспорва правото му на гордост.

Върна се до снимката и отпи голяма глътка чай. Внезапно усети острия вкус на уиски. Бе така неочаквано, че се задави и се разкашля така силно, че бе принуден да остави чашата и да се облегне на камината. Сам бързо прекоси стаята и енергично го потупа по гърба.

— Добре ли си, Том?

Той кимна, но не можа да отговори. Ерик се усмихна.

— Сложих му нещо допълнително в чая. Мисля, че не го очакваше, съжалявам.

Сам го погледна с раздразнение.

— Да, наистина.

Ерик ги изгледа виновно.

— Ще му направя друг чай.

Том поклати глава.

— Не, наистина не е нужно, този е чудесен. Просто бях неподготвен, след миг ще се оправя.

След минута-две гърлото му се прочисти, дишането му се нормализира и той отпи малко по-внимателно от чашата.

Ерик се обърна към Сам.

— Кога се връщаш на работа?

— Утре. Предполагам, че ще бъда затрупана с обичайните случаи на преяждане. Стомашно съдържание, пълно с коледна пуйка, пудинг и вино. Понякога си мисля, че би трябвало празниците да започват с предупреждение: „Коледа може сериозно да навреди на здравето ви“.

Ерик се засмя.

— Имаш ли някакъв напредък в разследването на убийството?