Найджел Маккрери - Паяжината

Том изведнъж наостри слух.

— За какво убийство става въпрос?

— На онова момче, Викърс.

Том й хвърли заплашителен поглед.

— Тук новините се разпространяват бързо, нали?

Сам не се стресна.

— Все още спорим за това, Ерик, но се надявам скоро да убедя главен инспектор Адамс да промени мнението си.

Ерик ги погледна смутено.

— Вижте, съжалявам, изглежда, казах нещо не на място. Нямах намерение да причинявам…

— Не, Ерик — прекъсна го Сам, — каквито и проблеми да е имало, ще бъдат разрешени в близките няколко дни, така че не гледай толкова уплашено.

Въпреки успокоенията й той продължи да се чувства неловко. Хвърли поглед към Том, който все още навъсено мълчеше.

— Е, най-добре е да тръгваме. Благодарим за чая. Ще ни топли по пътя към къщи.

— Беше ми приятно, наистина би трябвало да се отбивате по-често.

Сам се усмихна и леко го целуна по бузата.

— Когато времето се оправи, обещавам.

— Държа да изпълниш обещанието си.

Щом се отправиха по улицата към пътеката, която водеше до дома й, Том изведнъж хвана Сам за ръцете.

— Имам няколко въпроса, които бих искал да ти задам, когато се приберем.

— За какво се отнасят?

— Изтичане на информация за дейността на полицията.

— Все още по случая не се води следствие.

Особено наблегна на думите „все още“.

— Знаеш какво имам предвид, Сам.

Тя предизвикателно се усмихна.

— Ще ме накажете ли, сър?

Том я изгледа строго.

— Непременно.

— В такъв случай да побързаме. Мразя да губя време.

Ускори крачката си и забърза през скованото от лед поле.

Предположенията на Сам за първия работен ден след празниците се потвърдиха. Списъкът на хората, предали богу дух по Коледа, бе дълъг. Този сезон би трябвало да бъде изпълнен с радост, а вместо това носеше нещастия и трагедии. Самата тя бе прекарала приятна Коледа. Том не бе задавал въпроси, не бе говорил за дългосрочни планове или за брак. Отново бе започнала да се чувства спокойна с него, да се наслаждава на компанията и ласките му. Може би най-сетне щяха да изградят стабилна връзка, без непрекъснато някой от двамата да изразява съмнение в чувствата на другия.

Свърши със задачите си късно следобед. Фред все още бе в отпуск и тя трябваше да ползва сътрудничеството на друг асистент. В повечето случаи това й бе неприятно, а и Сид Халпърн бе прочут като най-мудния асистент в областта. Работеше безупречно, бе педантичен, но просто бе туткав. Сякаш вършеше всичко като в забавен кадър. Това изнервяше Сам и общата им работа неминуемо завършваше с кавга. Сид имаше склонност да й противоречи и да заплашва с оставка.

Реши да остави всички доклади за следващия ден и бързо се отправи към паркинга, а после към „Фицуилям“. Въпреки че все още не бе получила вест от Кларк, смяташе, че е имал достатъчно време, за да постигне резултат.

Остави колата си на празния паркинг и бързо се запъти към залата с компютрите. Ръсел Кларк бе вече тук, приведен пред монитора както обикновено. Бе така погълнат от работата си, че не усети присъствието й. Тя прекоси стаята и седна на един стол срещу него. Не помръдваше и когато му заговори, й направи знак с ръка да замълчи, докато въведе последните команди. Доволен, най-сетне се обърна към нея.

— Кой подплаши мистър Енрайт миналия ден?

Сам бе объркана за миг.

— Моля?

— Порки. Дойде да говори с мен веднага щом си тръгнахте. Искаше да знае защо сте ме търсили. Какво съм казал аз, какво сте казали вие.

— Какво обяснение му дадохте?

— Че сме пробвали нова програма. Но не мисля, че ми повярва. Оттогава няколко пъти го заварвам да се навърта наоколо.

— Не се боите от него, нали?

— От Порки? Не, той не може да ме хване — предизвикателно се усмихна на Сам и се обърна към компютъра.

Сам отклони мислите си от Енрайт и се върна на причината за посещението си.

— Е, как се справихте?

— Жена като всички други. Търси ме само заради ума ми. — Стартира няколко нови команди. — Щом успях да почистя диска, доста добре. Трябваше ми доста време да заредя файловете, но най-сетне успях. Разделих ги в три сектора по петстотин и двайсет байта информация. После използвах специален туул…

Сам бе объркана от терминологията.

— Туул?

— О, извинете, помощна програма. Опитах се да я опростя. — Надменният му тон я подразни, но остана мълчалива, а Ръсел продължи: — Между другото, като използвах тази програма, успях да разчета всеки файл от дискетата и по пътя на елиминирането извлякох информацията, която ви интересува.