Найджел Маккрери - Паяжината

— Можете ли да откриете кой използва името Паяка?

Той се замисли за миг.

— Искате да кажете, да извлека информация от уебстраницата му? — Сам кимна. — Само истински гений би постигнал това. Така че да. Предполагам, че бих могъл.

— Как възнамерявате да го направите?

— Първо ще пусна едно съобщение за примамка.

Сам потъна за миг в собствените си мисли.

— Опитайте се да се представите като осемнайсетгодишно момче, което обича Мрежата, желае да има добро оборудване, но не разполага с достатъчно пари. Може би номерът ще мине.

Ръсел се обърна към компютъра.

— Струва ми се добро начало. Хайде, да видим какво можем да направим.

— Дали ще бъде трудно да го проследим?

— Зависи колко е добър.

— Значи има вероятност да не успеем?

— Все пак ще го издиря. Миналата година успях да проникна в системата на НАТО и не ме разкриха. Зависи колко нишки ще ми подаде. Все пак нека първо опитаме да се свържем с него. След това ще реша какво да правя.

Сам изведнъж се почувства загрижена за Ръсел. В края на краищата, той рискуваше заради нея и цялата тази операция криеше опасности.

— Ако наистина установите контакт, веднага ще ме уведомите, нали?

Ръсел се замисли върху думите й.

— Ще ви се обадя и вие веднага ще дотичате. Дадено, доктор Райън.

Тя поясни:

— Но само в случай че се свържете с Паяка, разбрано?

Хакерът се засмя и кимна.

— Може да се сдобия с евтина техника.

Сам здраво го хвана за ръката.

— Но може и да умрете.

Той я погледна и дръзката усмивка веднага изчезна от лицето му.

— Съжалявам, забележката беше неуместна.

— Да. А сега, с малко късмет, ако направите точно каквото ви казах, можем да заловим убиеца.

Ръсел плахо я погледна.

— Освен ако той не ни хване пръв.

Сам остана загледана в него за миг, размишлявайки върху думите му. Като го молеше да й направи тази малка услуга, може би излагаше живота му на риск. Но желанието й да открие убиеца и с това да докаже правотата на версията си бе над всичко и смяташе, че си заслужава да приеме предизвикателството. Решително го погледна.

— Тогава трябва да бъдем внимателни, нали?

Ръсел кимна в знак на съгласие, опитвайки се също да изглежда уверен.

— Разбира се, че ще бъдем.

Но Сам долови тревогата в очите му.

Съобщението на Марша не бе никак ясно, но гласът й звучеше развълнувано и Сам бе сигурна, че става дума за нещо спешно. Изпълнена бе с надежда, че е свързано с отломките, които бе извадила от тялото на Саймън Викърс. Паркира възможно най-близо и бързо пое по лабиринта от коридори, които оформяха вътрешното пространство на съдебната изследователска лаборатория в Хънтингтън. Най-сетне стигна до кабинета на Марша, която я очакваше. Жадна за информация, патоложката си спести излишните любезности.

— Е, какво откри?

Марша се усмихна на развълнуваната си приятелка.

— Аз също се радвам да те видя.

Сам прекоси стаята и вълнението й се поуталожи.

— Хайде, Марша, какво се оказа?

— По всички проби, които ми даде, имаше амониев нитрат. Изглежда, взривът е бил доста силен.

— Бомба, направена с амониева селитра?

Марша кимна.

— Именно двойствената й природа я прави опасна. Можеш да наториш нивата си, но и да хвърлиш съседа си във въздуха.

Сам кимна замислено.

— Зная, баща ми бе убит с такава бомба.

Марша изпита желание земята да се разтвори и да я погълне.

— О, Сам, съжалявам, не исках да…

Патоложката се наведе и стисна ръката й.

— Няма нищо.

— ИРА?

Сам кимна.

— Не можаха да ги открият. Не беше лесно да си протестант от паравоенните формирования. Полицаите католици също не ги обичаха.

Марша кимна със съчувствие. Имаше късмет и двамата й родители да са живи и потръпваше при мисълта, че може да ги загуби.

— По същия начин е била направена и бомбата в Оклахома. Правителството се опита да ги забрани след този случай, но не успя.

— Защо?

— Американците имаха доста силно лоби и успяха да ги разубедят. Демокрацията в действие, а?

— Е, който и да е нашият бомбаджия, със сигурност не е имал затруднения да си набави амониева селитра. Навсякъде в околността може да се намери.

Марша се засмя.

— Често затъвам в този вид тор.

Сам едва се усмихна. Знаеше какво точно има предвид приятелката й.

— Е, поне сега Том ще се убеди и не виждам как може да се изплъзне.

Марша поклати глава и каза сериозно:

— Не мисля, че наистина се е опитвал да се изплъзне, просто е искал да бъде сигурен. Залозите са твърде много, на първо място парите.